Даже в справедливата си ярост Рурк бе озадачен от силата на противника си. През стиснатите зъби свистеше учестен дъх, жилите се изпъваха докрай. Гейлърд загуби пода под краката си, който се състоеше само от твърдо трамбована пръст. Бе изправен пред избора да отстъпи или да бъде хвърлен по гръб. Той се опита да се свие настрани, но Рурк не го пусна. Двамата паднаха с трясък на пода, вдигна се облак прах и Шана видя само вихър от разкривени ръце и крака.
Треперейки от ужасен страх, Шана повдигна полите си и потърси камата. Ръцете й бяха станали почти безчувствени от въжетата, но въпреки това успя да извади камата от ножницата и да притисне дръжката между коленете си. Незабавно започна да трие въжетата на ръцете си в камата.
Двамата мъже се изправиха на колене. С главата си Рурк блъсна брадичката на противника и вкопчи ръцете си в гърдите му. В тази мечешка прегръдка гръбнакът на благородника едва не се счупи. Гейлърд изпъшка, но след това се изскубна настрани, бе се измъкнал от хватката. Отново паднаха един върху друг и изчезнаха в облак прах.
Гейлърд затършува с ръце около себе си — и изведнъж хвана едно дълго, твърдо, гладко рендосано дърво. На единия край имаше малко кожа, но той нямаше време да я маха. Изсмя се подигравателно, когато се изтъркаля върху Рурк и му натисна дървото напреки на врата, притискайки го с цялото си тяло. Рурк успя да хване дървото, на врата и раменете му изпъкнаха мускули и жили като такелаж на кораб, когато се бореше с всичката си сила да не го удуши дървото. Едва забележимо дървото се отмести малко и Гейлърд изкрещя разочарован. Коленете на Рурк притискаха стомаха на Гейлърд, това също помогна за намаляване на смъртоносния натиск. Рурк промуши крак под хълбока на рицаря и тогава нанесе удар, смъртният враг се преметна през глава и падна в прахоляка. В този миг Рурк изпусна дръжката, обвивката от кожа падна и тогава Рурк осъзна, че това бе топорът с двойно острие, който той иначе използваше за цепене на дърва.
Шана извика, Гейлърд изкрещя от радост и оправи брадвата в ръката си. Рурк подскочи и хвана една цепеница, точно когато благородникът тръгна към него, замахвайки с топора в кръг. Рурк трябваше да отстъпи крачка по крачка, с хълбока си блъсна масата — нямаше повече път назад.
С триумфиращ вик на уста Гейлърд замахна с двете ръце. Сърцето на Шана се сви, викът за помощ замря в гърлото й, Рурк се притисна настрана, със заглушителен трясък тежката маса се разцепи на две. Гейлърд се опита да измъкне топора от останките на масата. Рурк му хвърли цепеницата към пищялките и сграбчи нова цепеница. Топорът замахна към долната част на тялото на Рурк, но той можа да отклони ударът с цепеницата и отново топорът полетя към него. Рурк скочи назад, краката му се препънаха в остатъците от масата, той падна на пода.
Ликуващият вик на Гейлърд завърши с мъчителен стон. Той успя да съзре само метален блясък, избягна го, колкото можа, но въпреки това върхът на малката Шанина кама достигна бузата му и той почувства парещо срязване, което разпори месото му до врата.
В кръвожадността си отново бе напълно забравил дамата, която всъщност не беше никаква дама. Ругаейки, Гейлърд замахна и Шана усети как политна във въздуха, а в един далечен ъгъл отхвръкна камата й. Но когато Гейлърд отново замахна с топора, Шана вече бе отново на мястото си, ноктите й се забиха в раменете му. Сега вече Гейлърд разбра, че трябва да се бие не само срещу лъв, но и срещу тигрица. Той я удари силно с костеливия си юмрук, улучи я по брадичката, Шана падна зашеметена на леглото, причерня й пред очите.
Но този момент на непредпазливост по отношение на другия хищник му костваше топора. Див вик отекна в ушите му и оръжието му бе измъкнато от ръцете. Гейлърд се отдръпна и се подготви да изживее последния си миг при проблясването на топора. И топорът наистина проблесна, но я нямаше адската болка, която да разкъса тялото му, тъй като горе, високо, много висока, блесна светкавица, и то с такава сила, че острието се заби до половината в гредата на покрива. Дръжката потрепера още малко, но бе извън обсега на ръцете му.
Облекчението на Гейлърд не трая дълго, тъй като скоро го притисна едно менгеме, което постепенно, но сигурно като смъртта, му извади въздуха. Той бе попаднал в убийствената хватка на бесен хищник, който нямаше милост, и го вдигна от пода с железни ръце. Повлечен напреки през помещението, той се удари в стената и веднага попадна под градушка от смъртоносни удари. А над себе си видя озъбено лице и златисти очи с тъмни очертания на раздирано от ярост лице, което предвещаваше вече само смърт. Удар след удар се сипеха върху му и с всеки удар грешното му тяло губеше по малко жизнена сила. Сега вече не страх от поражение сграбчваше душата му с черните си нокти, а страхът от смъртта. Той повдигна едната си ръка и плахо отвърна на удара, но това само подтикна съдията над него, който имаше опасност да стане и негов палач, да прибегне до още по-сурово наказание. Гейлърд се изтъркаля на пода, опита се да запази главата си с ръце и точно когато нов юмручен удар му смаза лицето, ръката му се изпълни с кадифе и коприна, размазаният му поглед смътно долови сред кръв и сълзи лицето на жена.