— Накарайте го да спре! — изхлипа Гейлърд. — Ще ме убие!
Шана все още се бореше със здрача, който бе зашеметил съзнанието й, и през бученето в ушите й тя долови далечно ругаене, примесено със скимтящ плач. Тя поклати глава, за да разсее мъглата, смътно да разпознае контурите на жестокия свят, който я заобикаляше. Тя видя сър Гейлърд, който пълзеше по пода в краката й, вкопчил се в подгъва на полата й, който я молеше да му спаси живота. И изведнъж й стана ясно. Това, което този мъж никога не пожела да даде на другите, сега трябваше да му бъде дарено — милост. Тя стъпи покрай лежащия благородник, хвърли се в ръцете на Рурк, скри мъстящия юмрук в състрадателната си гръд.
— Рурк — молеше тя, — не му спестявайте срещата с палача.
Тя придърпа лицето на Рурк към своето, обсипа устните му с горещи целувки, докато стопи яда му и в него отново се върна любовта. И когато той я прегърна и я вдигна в дива, разкъсваща прегръдка нагоре — тя знаеше, че е постигнала най-хубавата победа — победата над омразата.
Шана бе седнала на дънера пред хижата, а Рурк й слагаше студена, влажна кърпа върху наранената буза, когато пред тях спряха конете си Натаниел Бошан и майор Картър. Гейлърд седеше в дъното на грубо одялана пейка, с добре завързани ръце и крака.
Ездачите огледаха картината, която се разкриваше пред погледите им. Старият мистър Джордж посочи разбитата врата и не можа да прикрие смеха си.
— Наистина, сине, имате странно отношение към вратите!
Поставиха Гейлърд на неговия кон, Шана бе вдигната от мъжа си на гърба на Атила, когото възседна и Рурк, за да яздят така по обратния път, жена му пред него, притискайки се в ръцете му. И за нищо на света сега Шана не би разменила мястото си. Но те тъкмо се бяха придвижили малко, когато откъм горската пътека се чу вик и към тях се приближи ездач на кон в най-див галон. Всички спряха учудени, за да видят дали приключението няма да приеме сега нов обрат. Но от горичката се показа кранта в напреднала възраст с такъв разтропан ход, че ти ставаше жал за гръбнака на ездача й. И не можеше да се каже със сигурност дали ездачът или конят пръхтят по-учестено, но наистина и двамата пръхтяха. Естествено Натаниел изпита съчувствие към новодошлия, скочи от жребеца си, за да помогне на изтощения от ездата Трейхърн да слезе. Смеейки се, старият мистър Бошан свали седлото от най-стария и мършав кон от конюшнята си, който в този час си бе заслужил храната, която през последните седем години бе получавал по милост, и оседла за тъста на сина си Джезабел, която с лекия си ход обещаваше на нещастния ездач поне едно поносимо връщане обратно. Старата кобила, която сигурно също бе изтърпяла доста под тежестта на Трейхърн, бе изведена за ремъка на пасището с утешителни думи, където щеше да се възстанови от току-що преживения на старини кошмар.
Над полето вече се здрачаваше, когато по-голямата част от компанията наближи най-после в добро настроение господарската къща. Правеха се, че не забелязват, че Атила бе останал зад всички други с двойната си тежест. Да, беше много съмнително дали от четирите ръце на двамата ездачи поне една искаше или пък бе в състояние поне от време на време да хваща юздите.
Сър Гейлърд Билингсхъм се радваше отсега нататък на гостоприемството на Бошан от едно не така уютно място. В една плевня имаше малко помещение, отделено с дъски, което се пазеше обичайно за диви, зли бикове и поради това бе подсилено с много здрави талпи. Тук бе подготвен за арестувания благородник доста проветрив подслон с маса и табуретка, с прясно сено и няколко одеяла. И въпреки че израненото му в двубой тяло не се възстановяваше така бързо, то, изглежда, високомерието му не бе изчезнало дори и под ударите на Рурк.