Но това беше вече минало. В тази мъглива ноемврийска нощ за Шана бе от значение само това, че отсрочката бе почти изтекла, а тя все още нямаше жених. Но Шана бе твърдоглава. Точно като баща си можеше да бъде хитра и лукава — и сега бе важно да прояви тези качества. За да избегне участта, която баща й бе предопределил, тя бе готова на всичко. На всичко — освен да избяга. Защото, ако бе честна пред себе си, трябваше да си признае, че въпреки всичко обичаше баща си от цяло сърце.
Този следобед вече почти избледнялата надежда на Шана бе съживена отново. Питни, истински верният приятел, бе донесъл едно дългоочаквано известие. В това време и случаят се показа благосклонен, защото отправи недоверчивия Ралстон за повече от седмица в Шотландия. Шана никога не би разкрила плановете си пред мъж като Ралстон — по-скоро би се изповядала на баща си. Следователно Шана трябваше да се престори на невинна пред мистър Ралстон. Ако всичко минеше добре, така се окуражаваше Шана, докато той се върне, жребият вече щеше да е хвърлен.
И така Шана седеше сега в добре защитената си луксозна карета и докато бурното й препускане през обвитата в мъгли лондонската нощ наближаваше целта си, изпълнено с очакване притеснение налегна лудо биещото й сърце. Заглушен от шума на колелата, гласът й опитваше плахо звученето на името, което бе така непривично на устните й — и въпреки това така изпълващо с надежда и обещание…
Рурк Бошан. Рурк Деверъл Бошан… Не… не можеше да се отрече възвишеността на името, както и аристократичността на рода Бошан в Лондон. И въпреки това Шана трябваше да събере цялата си смелост, за да оправдае пред самата себе си своето намерение, защото съвестта й заговори още веднъж.
— Не правя нищо несправедливо! Това е просто една сделка, която има предимства и за двама ни. Ще облекча последните му дни, ще бъде дори положен в гроба за последната си почивка с почести — и всичко това за една услуга, която ще ми окаже само за кратко време. След две седмици изтича едногодишната ми отсрочка!
Но вече я разяждаха други съмнения, коварни въпроси я връхлитаха като прилепи в нощта. Дали този Рурк Бошан наистина бе подходящ за целта? И не беше ли чудовище, с гърбица и развалени зъби?
Шана изпъна с Трейхърнова упоритост брадичката, която иначе беше миловидна във всяко настроение. Търсейки разтуха от хилядите страхове, които заплашваха да я задушат, тя повдигна високо завеската на прозореца и се взря в нощта. В улиците, които каретата й сега преминаваше лудо, мъглата лежеше плътно и ниско и обвиваше призрачно тъмните кръчми и вертепи, които бяха разположени по тях. Нощта беше безутешна.
Но не се ли понасяха мъглата и влагата много по-лесно от дивата буря, която ограбваше покоя й.
Шана спусна завеската, затвори очи, но страхът остана. Тя трепереше, затова пъхна надълбоко в маншона тесните си ръце, а пръстите й здраво се впиха един в друг. Много зависеше от тази едничка нощ — можеше ли да очаква, че всичко ще мине добре?
Ами ако този Рурк само й се изсмееше? Но тя вече бе омагьосала толкова мъжки сърца, защо тогава да не омагьоса и това? Но какво щеше да стане, ако той отхвърляше молбата й с груб присмех?
Шана се отърси от унинието, което отново заплашваше да я налегне. Тя започна да подготвя оръжията, които имаше на разположение, за дуела с непознатия. Никога досега Шана не бе използвала така безогледно притегателната сила на женствеността си. Сега тя започна да наглася и без друго дръзкото си деколте, така че то да въздейства още по-възбуждащо, премисляйки дали един нормален мъж може да устои на горките сълзи на една девойка?
Някъде в нощта прозвуча камбанен звън.
Колелата на каретата отново трополяха по паважа, а ударите на сърцето й като че се нагаждаха към дивия им ритъм. Времето през тази нощ бе застинало неподвижно.
Като сива птица неизвестността кълвеше по кората на съзнанието й, някъде дълбоко в себе си Шана се питаше що за безумие я бе увлякло?
Защо трябваше да се случи така? В търсене на признание в двора, баща й не бе ли изгубил ум и разум? Не бе ли тя само една пионка в неясната за нея игра? Татко й все пак бе обичал горещо майка й — никога не бе споменал, че е дъщеря на обикновен ковач. Защо тогава тласкаше едничкото си дете към брак, който би могла да понесе само с отврата? Защо не искаше да разбере, че копнееше за съпруг, към когото можеше да гледа, изпълнена с възхита, обич и уважение?