Шана се вслуша в нощта, но никакъв глас не й отговори; не се чуваше нищо освен постоянният тропот от копитата, който непрекъснато доближаваше Шана до най-тежкото й изпитание.
Най-сетне каретата намали скоростта на неуморния си бяг и се отклони от улицата. Когато колата спря пред зловещата стена на затвора в Нюгейт, се чу гласът на Питни. Сърцето на Шана заби в хаотичен ритъм, а по паважа вече проехтяха и тежките стъпки на Питни. Сърцето й заби диво в гърлото, което бе като завързано. Като подсъдима пред произнасяне на присъдата Шана чакаше сега да се отвори вратата на каретата.
Питни надниква вътре.
Той бе мъж великан, който въпреки петдесетте си години по всяко време можеше да излезе срещу двама хаймани едновременно. Сред мощните рамене бе разположена широка, кръгла глава; под триъгълната шапка, на стегнатия врат, Питни бе сплел сламената си коса на плитка. Миналото на Питни — със сигурност равностойно на разбойническия живот на дядо й, както Шана предполагаше — бе обвито в тайнствена тъмнина, която Шана никога не посмя да разкрие с натрапливо любопитство. Наистина за пред другите той минаваше за слуга, който бе на служба при Трейхърн и който преди всичко придружаваше Шана по време на пътуванията й, но той всъщност бе част от семейството. На Лос Камелос водеше независим от Трейхърн живот и си прекарваше времето със стругарство и дърводелство. Той бе също така верен на дъщерята както и на бащата, досега никога не бе издал никоя от тайните на Шана. В някои отношения той я боготвореше, в много случаи й помагаше със съвет, а когато тя искаше да излее някому мъката си, Питни винаги намираше утеха за нея. В случаите, когато баща й нещо не би позволил, Питни винаги бе неин съзаклятник.
Сега великанът отправи въпрос към Шана с дълбокия си дрезгав глас:
— Значи решението ви е твърдо? Остава в сила?
— Да, Питни — отвърна Шана тихо, а после по-решително. — Ще издържа.
Грижа потъмни физиономията на Питни. В слабата светлина на фенерите на каретата сивите му очи търсеха погледа й.
— Пригответе се тогава.
Шана се окопити, спусна решително пред лицето си плътен воал и оправи качулката на пелерината си от черно кадифе, така че дългата й златна коса и лицето й станаха неузнаваеми.
Питни мина пръв. Следвайки го през главната порта, Шана трябваше да се пребори с един почти обладал я порив да избяга в друга посока. Но тя успя все пак да се овладее. Дори и да бе безумие това, което бе намислила, другата възможност — да се омъжи за мъж, предизвикващ у нея отвращение, бе пък самият ад. Надзирателят стана от парцаливото си легло и се поклони пред Шана, алчен за подкуп — мъж с гротескна дебелина и рамене като таран. Тъй като бедрата му бяха невероятно дебели, за да се придвижва, той трябваше да разкрачва широко крака, така че, изглежда, по-скоро се търкаляше, отколкото вървеше. Но той бе — при цялата си дебелина — странно нисък: едва достигаше по височина Шана, която дори за момиче бе нежна и мъничка. Свиренето на дробовете му, което се усили след напрежението от изправянето, се допълни от разпространяващия се в тясната стая мирис на застоял ром, лук и риба. Шана бързо поднесе към носа си парфюмирана кърпичка.
— Милейди! А аз вече се страхувах, че може би сте премислили! — изгъргори той ликуващо и се опита да хване ръката й, за да млясне отгоре една целувка.
Шана се пребори с обхваналия я от отвращение потрес, бързо се отдръпна, преди да може да хване пръстите й, и скри ръцете си в сигурното убежище на маншона, без да е сигурна дали ужасното докосване на устата му до кожата й нямаше да е по-поносимо от отвратителната смрад, която обвиваше пазача като облак.
— Тук съм, както ви предизвестих, мистър Хикс! — каза тя твърдо. Тъй като вонята стана непоносима, тя отново извади от маншона напарфюмираната си кърпичка и я развя пред забуленото си лице. — Моля — задавяше се тя, — оставете ме сега да видя мъжа, за когото става въпрос, за да можем да пристъпим към сделката.
Надзирателят се поколеба, почеса се замислено по брадичката, обмисляйки дали не би могъл да измъкне от тази история малко повече, отколкото му бе обещано. Тази лейди вече бе идвала веднъж в затвора също забулена с плътен воал. Беше преди повече от два месеца. Оттогава любопитството мъчеше мистър Хикс, но и досега не бе успял да схване какво караше тази лейди да иска да види осъден на смърт. Наистина алчността бе достатъчна причина за мистър Хикс да назове имената на всички задържани, които щяха да поемат последния си път към бесилото. Още тогава мистър Хикс внимателно бе загледал пръстена на ръката й, както и кройката на дрехите й, които не се набиваха на очи, но въпреки това издаваха богатство. Заможна бе дамата, това поне изглеждаше сигурно, и тогава не биваше да се притеснява да откопчи от нея малко повече от предложеното — стига да успееше. Тъкмо тук обаче бе проблемът. Додето лейди не бе сама, Хикс не смееше да иска повече, а великанът, както изглежда, нямаше намерение да я остави и за миг сама.