В усмивката му имаше само малко присмех, но в гласа му дързостта не можеше да се пропусне.
Шана нарочно пристъпи сега така близо до него, че парфюмът й да може да достигне до носа му.
— Внимавайте, милейди — предупреди я Хикс, — от него може да се очаква всичко. Вече е убил едно момиче, а то дори било бременно. Просто я пребил до смърт. Такъв е тоя!
Сега зад господарката си в светлината пристъпи и Питни и застана, пазейки я, до нея. Великанската му фигура се извисяваше заплашително в тесните четири стени на килията и на фона й всички останали изглеждаха като джуджета. Кандидатът за бесилката даде израз на изненадата си само с примигване, както забеляза Шана.
— Действително, милейди, добре сте охранявана! — Гласът на Бошан не бе изгубил нито капка от дързостта си. — Ще внимавам да не направя нито една необмислена стъпка, защото не искам да лиша палача от горчиво заслуженото му възнаграждение.
Шана пропусна иронията му и измъкна от диплите на пелерината си едно сребристо шишенце. Подаде му го.
— Бренди, сър — каза тя меко, — ако желаете.
Рурк Бошан бавно протегна ръка, но преди да придърпа шишето към себе си, за един кратък миг докосна с пръстите си ръката й. Той спокойно се усмихна към забуленото й лице.
— За което ви благодаря, милейди.
Във всяка друга ситуация Шана би го наругала за тази безочливост. Тя го гледаше как сваля тапата от шишето и го повдига към устните си. Но той спря и отново опита да проникне с поглед през черния воал.
— Бихте ли желали, милейди, да разделите с мен брендито?
— Не, мистър Бошан, да ви е сладко.
Рурк отпи една голяма глътка от шишето на Шана, след това въздъхна с признание.
— Почти бях забравил, че съществува такъв лукс.
— Навикнали ли сте на лукс, мистър Бошан? — осведоми се Шана ненатрапливо.
Мъжът от колониите вдигна рамене и с един жест показа подземната си килия.
— Със сигурност на повече от това, което виждате тук.
Струва ми се, помисли Шана, че с изказването си господинът нещо крие. След три месеца в тази дупка той би трябвало да се радва малко повече на присъствието на дами. Въпреки това тя отново измъкна ръка изпод пелерината си, този път с едно малко вързопче.
— Макар и дните ви да са преброени, мистър Бошан, все пак може да се направи нещо, че да се почувствате по-добре. Това тук трябва да утоли глада ви.
Шана му подаде вързопчето, но Рурк не се помръдна. Шана се видя принудена сама да разтвори кърпата. Видя се малък самун сладък хляб и щедро отрязано парче пикантно сирене.
Пленникът гледаше подозрително Шана.
— Милейди — закле я той, — не можете да знаете как ме примамва този дар. Но трябва да внимавам, струва ми се. Та аз не знам какво ще искате в замяна — а и какво, за бога, бих могъл да ви предложа!
По устните на Шана пробягна бърза усмивка. На Рурк му се стори, че я вижда през воала. Това, естествено, отново окрили фантазията му.
— В замяна? Добре тогава, послушайте ме, сър. Искам да обсъдя с вас една сделка. — Шана постави хляба и сиренето на грубо скованата маса до леглото на Рурк. После застана решително пред надзирателя.
— Оставете ни сами. Искам да говоря с този мъж на четири очи.
Бошан напрегнато наблюдаваше изпод черните си вежди двамата непознати, които бяха нахлули в килията му — с мълчаливото търпение на котка пред миша дупка.
Великанската сянка на Питни се приближи, угриженост легна на широкото му лице.
— Шана, знаете ли какво вършите?
— Напълно. — Тясната й ръка посочи вратата. — Изпратете мистър Хикс навън.
Дебелият надзирател кисело изрази протест.
— Ако допусна това, този гад ще ви извие врата…! — И кой щеше да му заплати, ако на жената й се случеше нещо! Той я умоляваше: — Милейди, аз не бих се осмелил!
— Моят врат е поставен на карта, а не вашият, мистър Хикс! — прекъсна го тя строго и, сякаш можеше да чете мисли, добави: — За вашата услуга ще ви бъде заплатено при всички случаи.
Дебелите бузи на Хикс се оцветиха в аленочервено, а устните му трепереха, когато изпусна вонящия си дъх. Той хвърли един подозрителен поглед към задържания, след това закрепи фенера на стената и запали в него още една свещ, която намери на масата на Рурк.
— Не го познавате, милейди! — предупреждаваше я той отчаяно. — Поне стойте на разстояние. И веднага викайте за помощ, ако направи някое погрешно движение. — Той се опита да прозре с поглед затворника. — Горко ти, проклето псе, ако посмееш, ще се погрижа да се люшнеш, преди да е изгряло слънцето.