С кисело гъргорене Хикс се оттегли. Питни стоеше като закован. Нерешителност бе издълбала дълбоки бръчки по лицето му.
— Питни! Моля — каза Шана, тъй като той все още не правеше никакво движение, за да се отдалечи, тя умоляващо посочи вратата на килията. — Не се страхувайте за мен. Какво толкова може да ми се случи?
Великанът най-сетне проговори, но само на Рурк.
— Ако искаш да преживееш този час — прогърмя гласът му, — внимавай да не й се случи нищичко, защото иначе ще съжаляваш, че не са те обесили още вчера! Тържествено ти го обещавам!
Рурк прецени с поглед внушителната фигура. Той кимна не без уважение. Питни се обърна и се отдалечи, все още в мрачно настроение. Той затвори зад себе си вратата, но веднага отвори шпионката отвън. От килията се виждаше широкият му гръб, когато застана пред входа на килията, предпазвайки ги и от нежелани подслушвачи.
Затворникът не се бе помръднал от мястото си.
Шана премери с бавни стъпки килията и зае място на недосегаемо от Рурк разстояние. Тя свали качулката си и го погледна. После свали и воала и го остави на масата до себе си.
Завладян от тази гледка, Рурк Бошан не можеше да изрече ни дума, ни да въздъхне, нито да поеме дъх. На него, на който сега за пръв път истински му се разкриха лишенията, наложени му от дългото безбрачие, тя му се стори така красива, че коленете му се разтрепериха.
Той гледаше светлата, меднозлатиста коса, която падаше, разпръсквайки необуздани къдри по раменете и гърба й — великолепна, буйна коса, златисти, бляскави кичури. Рурк се пребори с изкушението да прокара ръце през тази копринена джунгла, по нежните скули, по които цъфтеше нейната младост. Той гледаше чертите на лика, й, правия и фино изваян нос — изображение на съвършенството. Видя изписаните нежно кафяви вежди над очите й, които искряха светли и морскозелени под пищните ресни на гарвановочерните мигли. Тези очи отвърнаха на погледа му открито, но бяха бездънни като най-дълбоката вода, в която някога се бе взирал. Той видя меките розови устни, прелестно закръглени, които го измъчваха с неясна усмивка. Млечната кожа на Шана леко порозовя под неговия поглед. С желязна воля Рурк се овладя и потъна в още по-дълбоко мълчание.
Шана промърмори боязливо:
— Толкова ли съм грозна, сър, че не можете да намерите думи?
Рурк наложи на гласа си известно спокойствие, което в действителност не откриваше в сетивата си.
— Вашата красота, милейди, ме заслепява. Страхувам се, че ще трябва да ме заведат за ръка до бесилото. След горестта на моя затворнически живот душата ми с мъка приема такъв блясък. Да предположа ли, че ще науча името ви, или то ще остане част от вашата тайна?
Шана сметна, че е постигнала целта си, и си запази останалите оръжия от арсенала за по-късно. Подобни признания тя бе слушала с хиляди дори с почти същите думи, и това, че и този мизерник изрече съвсем същите изтъркани фрази, нарани гордостта й, но тя трябваше да продължи да играе играта си. И така тя тръсна глава — а с това прелъстително и къдравата си грива — и се засмя с добре премерена нерешителност.
— Не, сър, ще ви кажа името си, но трябва да се уверя във вашата дискретност, защото името ми представлява и същинския товар на моята мъка. Аз съм Шана Трейхърн, дъщеря на Орлан Трейхърн.
Тя спря, за да изчака реакцията на думите си.
Рурк едва съумя да овладее почудата си. „Лорд“ Трейхърн бе добре известен във всички среди, а сред младите господа името на Шана често бе предмет на бурни дискусии, макар и да не я бяха виждали лично. За всички Шана бе снежната царица, недосегаемата награда, сърдечната болка на мечтателите и главоболието на контетата. Накратко, за всички тя бе мечтата, която никому не се бе сбъднала.
Рурк повдигна вежди.
Шана продължи със задоволство.
— Затова, скъпи ми Рурк, бих желала — започна тя със снизходителна фамилиарност — да науча вашето име.
— Моето име? — произнесе той скептично. — Рурк Бошан? Искате името на един осъден на смърт, когато вашето собствено ви отваря всички врати? Никога не бих повярвал!
Тя пристъпи плътно до него, за да придаде повече тежест на думите си. С широко отворени, молещи очи, тя погледна дълбоко в неговите, гласът й се сниши до шепот:
— Рурк, аз съм в беда! Трябва да се оженя, независимо как, за мъж с име, а значението на фамилията Бошан в Лондон сигурно не представлява тайна за вас. Естествено никой никога няма да научи от мен, че не сте кръвен роднина на тези Бошан. А както вървят нещата, и вие самият занапред няма да можете да се възползвате от името си — докато аз бих могла да го използвам твърде добре.
В съзнанието на Рурк като вихър прелетя объркване, мотивите на момичето му бяха напълно непонятни. Какво се криеше зад всичко това? Любим? Или дори дете? Едва ли дългове — тя бе прекалено богата за това. Безпомощният му поглед срещна синьо-зелените й очи.