Ридли Пиърсън
Шанхайска афера
На студентите от Университета Фудан, които направиха възможен едногодишния ми престой в Шанхай.
Благодарности
Заедно със семейството ми имахме възможност да прекараме една година в Шанхай (2008–2009 г.) и да живеем в китайски лилонг сред китайския народ. Карахме колела сред водовъртежа на шанхайския трафик, оцеляхме и след бурята, която заля улиците на града с 90 см воден стълб точно на първия учебен ден. Това посещение беше уредено отчасти чрез Мери Гилеспи и връзките й с д-р Джоуел Гласман от Университета на Мисури, Сейнт Луис. Моят приятел имигрант Патрик Кранли ни разведе на много разходки из Шанхай и ми помогна с ръкописа (всички евентуални останали грешки са изцяло по моя вина). Заедно с Тина, негова съпруга и бизнес партньор, Патрик ни показа не само как да се забавляваме, но и много места, които нямаше как да видим без тяхна помощ. Спенсър Додингтън ни показа много от архитектурните забележителности.
Д-р Сун Жиен от Университета Фудан ми осигури работа, много усмивки и много полезна информация по време на двата семестъра, в които преподавах творческо писане в Колежа по езици и литература. Аз, съпругата ми — Марсел, и дъщерите ни — Пейдж и Стори, се запознахме с много нови приятели през тази една година — Стив, Лиз и Тъкър, Мишел, Бруно, Шели Лим и Еди, Бианка Бао, Шие Аи, Джоджо, Шели Ценг, Лорънс Ло. Много от тях (често под друго име) имат малки роли в този роман. Благодаря и на всички в Американското консулство, включително на генералния консул и началника на охраната, за това, че отвориха вратите си за мен.
Фей от Куинтет забавлява искрено гостите ни и ми помогна много с проучванията ми.
Благодаря на редакторката ми в Пътнам — Кристин Пепе, както и на Ми-Хо Ча в рекламния отдел и на Айвън Хелд начело на проекта. Благодаря и на: Ейми Бъркоуър и Дан Конъуей от Райгърс Хаус, Фийби Джейн Маквей, Джен Уд и Нанси Застров от моя офис, Ед Стаклър и Дженевийв Гание-Хоус за съветите и напътствията им, Лоръл и Дейвид Уолтърс и Джуди Смит за редакциите и коректурите им, BigWideSky за рекламата в социалните медии, Роби Фройнд от Creative Edge, Тод Рансъм и създадената от него програма StoryMill.
Написването на роман, чието действие се развива в Шанхай, ми напомни колко дълбоко ценя китайския народ, културата на страната и незабравимата година, която прекарах там. Надявам се, че поне малка част от това усещане ще се предаде и на читателя.
Бележка на автора
Между 2003 г. и 2009 г. в Китай са разследвани 240 000 случая на злоупотреби, подкупи, неизпълнение на служебни задължения и корупция. През 2009 година 3193 души са подведени под съдебна отговорност за предлагане на подкупи. За периода 2001–2009 г. държавната земя, отдадена за ползване чрез търгове, се е увеличила от 7.3 процента до 85.3 процента.1
През 2009 г. корупционната служба към Министерството на правосъдието на САЩ е обвинило 36 души в корупция и корупционни престъпления.2
По приблизителна оценка за периода 2009–2010 г. са платени между 250 и 400 милиона щатски долара откупи за похищение, при средна стойност на откупа 400 хиляди долара. Няма информация за броя заложници, които са спасени и живи.3
Петък, 17 септември
1
22:07 часа
остров Чунмин
Китай
Лу Хао, слаб и елегантно облечен млад мъж, стоеше прав на покрива на миниатюрната си кола и надничаше над триметровата бетонена ограда към паркинга пред старата работилница.
Гледката от другата страна на оградата дразнеше изтънчените му сетива — оттам се носеше острата миризма на катран, тракане на боклукчийски камиони и потоци от китайски думи, изречени като в скоропоговорка.
Още в невръстните си години Лу Хао бе слушал приказки за решаващата роля, която играеше късметът в живота на хората. Ако не се беше случило така, че да мине точно покрай онази бензиностанция точно в онзи момент, то може би никога не би разпознал противния монголец, когото беше срещал при доставките си в Шанхай. И никога не би го проследил до това затънтено място. И не би станал свидетел на срещата, при която тримата мъже влязоха във фабриката, а след това оттам се появиха само двама…
Преди да излязат, той надзърна през пролуката между двете крила на портала и забеляза как най-дребният и най-млад от тримата спореше с господина и как след това монголецът го смаза от бой с тояга. Миг по-късно, вече извън сградата, монголецът стисна ръката на другия мъж — добре облечен едър китаец, който се отправи към черно „Ауди Седан“ с четири врати, качи се в него и потегли. Регистрационният номер на колата проблесна под светлината на една от уличните лампи и Лу остана поразен от това, което видя: първият знак на табелата беше йероглифът ху, последван от латинската буква а, което в комбинация означаваше, че автомобилът е собственост на правителството. В него се возеше високопоставен държавен служител. Какво ли правеше тук, на стотици километри от Шанхай?
1