— Те не се занимават със задачи в Шанхай — прекъсна го Дулич. — А в случая говорим за Клейт Данър, човече. Може би все пак съм те преценил погрешно.
— Вероятно е така… — въздъхна Нокс и отмести поглед.
— Виждал ли си някога какво представлява китайски затвор? — попита Дулич.
— Стига, това е под нивото ти! — възпротиви се Нокс.
— Ако китайската полиция залови Данър, той ще отиде точно в такъв затвор. Завинаги! Знаеш какви са законите. Ще го осъдят като шпионин. Трябва да го измъкнем, и то бързо.
— А ако прецакам нещата, мен ще ме чака същото — заяви Нокс. — Аз се грижа за Томи. Няма начин да се съглася.
— Внедрили сме една жена в Шанхай, тя е счетоводител и е познавала заложника лично. Ще се преструва на новоназначена служителка на „Бертолд Груп“ и ще прегледа счетоводната документация заедно с теб. Тя може да ти превежда, ако имаш нужда. Надяваме се, че документите ще ни помогнат да стигнем до похитителите навреме, а междувременно ние ще подготвим всичко необходимо за уговарянето на откупа и размяната на заложниците.
— Доста е опасно така да се играе и за двете страни — отбеляза Нокс.
— Прав си, но ти какво би направил? Ако „Триад“ са отвлекли Лу и Данър, какво мислиш, че биха сторили на американеца веднага щом получат откупа?
— Недей да ме замесваш в това.
— В случая не става въпрос за теб, а за Данър. Грози го затвор или смърт. Знаеш, че не бих те помолил за помощ, ако нещата стояха по друг начин.
— Друг път не би ме помолил! — поклати глава Нокс.
— Виж, ти имаш достоверна причина да влезеш в Шанхай. Можеш да го направиш така, сякаш пътуваш по работа. Ще се срещнеш с жената, ще й помогнеш да намерите сметките на Лу. Междувременно ние ще те снабдяваме с каквото можем, а ако успееш да се докопаш до Данър, ще трябва да го измъкнеш.
— Ами ако аз самият не мога да се измъкна? — гневно попита Нокс и в същия миг осъзна, че изречението неочаквано се беше изплъзнало от устата му. — Какво ще стане с Томи тогава?
— Ще изплатим възнаграждението ти на него — отвърна Дулич, съзнавайки, че е постигнал напредък. — Дори ще го удвоим. При всички случаи ще се бръкнем дълбоко в джобовете.
— Всичко това не ми харесва — каза Нокс.
— Томи спомена, че ти било скучно.
— Томи обича да говори твърде много. Стига вече с евтините номера.
— Знаеш ли какво си мисля? — попита Дулич.
— Не си спомням да съм те питал — отвърна Нокс.
— Веднъж каза, че всичко се е променило, след като ме измъкна от онзи камион. Помниш ли?
— Да. Горе-долу по същото време реших да не ходя в Афганистан и да прекратя с този бизнес — отвърна Нокс.
— Пеги е бременна в осмия месец с второто им дете — заговори Дулич за съпругата на Данър. — Изпадна в истерия, когато й съобщих, че е изчезнал. В момента е в Хюстън и й е забранено да лети.
По дяволите! Защо Нокс не знаеше за бременността й? Би трябвало да поддържа по-добра връзка с приятелите си.
— В момента не мога да изпратя нито един от нашите хора в Шанхай — продължи Дулич. — Официално запитахме дали някой от служителите ни не е изчезнал. Сега Имиграционните ще следят внимателно всеки, влизащ в страната, но тъй като ти често пътуваш дотам по работа, ще имаш възможност да влезеш със собствения си паспорт, все едно за пореден път ще се занимаваш с търговия. Ще се срещнеш с жената и заедно ще намерите счетоводните книги, както и Лу и Данър.
— Не се занимавам с наглеждане на момиченца… — отвърна язвително Нокс.
— Няма и да ти се наложи. Тя е бивш военен, много е умна, а освен това изглежда страхотно.
— Тъпо, много е тъпо… — ядосано въздъхна Нокс.
— Трябва да тръгнем тази нощ. — Дулич погледна часовника си и добави: — По-точно — след час и половина.
Нокс забарабани с пръсти по ратановата масичка и попита:
— А какво ще стане, ако го убият?
— Тогава с теб ще изсипем божия гняв върху тях, без значение какво ще ни струва.
Нокс се изправи бавно и се протегна.
— Ще имам ли време да се изкъпя? — попита той.
— Господи — засмя се Дулич, — искрено се надявам да имаш.
4.
17:00 часа
квартал Хуанпу
Шанхай
Чакалнята в Шанхайското обществено бюро по сигурността, по-известно като полицейското управление на улица „Гуандон“, представляваше сива стая с луминесцентни лампи, изпълнена с тежък мирис на цигарен дим. Постери, обясняващи опасността от птичи грип, бяха окачени по стените. Снимката на „полицая на месеца“ не беше сменяна от юни насам. Над вратата жужеше и припукваше неонов унищожител на насекоми.