Деши се извърна: беше онази флиртаджийка, полицайката. Стискаше с две ръце тръбата, а в погледа й се четеше решителност. Чужденецът го ритна силно и на Шен Деши му се стори, че асфалтът подскочи към него, и той се стовари на земята с цялата тежест на сто и двадесетте си килограма.
Изрева от болка, когато противникът му го стисна за рамото и размаза лицето му в асфалта. Веднъж, втори път…
Последва мрак.
Грейс държеше пистолета на ченгето насочен към полицайката, която стоеше срещу нея с окървавената тръба в ръка и дишаше тежко, приковала поглед в поваления мъж.
За един кратък миг тримата само стояха и се гледаха. Бяха изморени, сломени от изтощение.
— Никой никого няма да убива — обърна се Нокс към полицайката.
„Стига толкова смърт“, беше си помислила Грейс в същия момент и се изненада, че Нокс изрече мислите й на глас.
— Той няма да посмее да докладва за това — обърна се Грейс към момичето. — Има твърде много неща, които не може да обясни. Остави тръбата.
— Хвърли пистолета — отвърна й младата жена.
Грейс извади пълнителя и го остави на асфалта до краката си.
— Да го направим заедно? — предложи тя.
Полицайката кимна.
Грейс и момичето се наведоха едновременно, оставяйки тръбата и пистолета на земята.
— Можем да те закараме донякъде — предложи й Нокс на мандарински.
Тя се изплю, отвратена, върху Деши, след което отстъпи настрана и се отдалечи с гръб към рейндж роувъра. Накрая се обърна и тръгна надолу по крайречния път, без да бърза особено.
— Ами ако той може да ни каже името? — обърна се Грейс към Нокс, поглеждайки към падналия полицай.
— Този ли? Ще му трябват доста силни лекарства и поне две седмици време, преди да успее да ни каже собственото си име — отвърна Нокс.
— Тук ли ще го оставим? Просто така?
— А имаш ли друга идея? — попита Нокс и разтърка главата си, сякаш да се увери, че все още беше цяла и на мястото си.
— Нямам. Но от всичко това не успяхме да измъкнем нищо — ядоса се Грейс.
— А Козловски? А кожарската фабрика и това, което е останало под асфалта? А отправните точки за бъдещето на едно огромно парче земя? Ние се добрахме до всичко това…
— Това е Китай — прекъсна го тя. — Не забравяй, че до сутринта всички евентуални доказателства ще са изчезнали. А американците, така или иначе, нямат право да водят разследване тук.
Грейс се приближи до поваления мъж от отряда „Желязна ръка“ и го изрита силно в раненото рамо, колкото да се увери, че не се преструва.
— Аз ще го направя — каза Нокс.
Грейс отново зареди пълнителя в пистолета, докато Нокс претърсваше джобовете на инспектора. Намери портфейла му и паспорт с монголска националност. Подаде ги на Грейс.
— Това ни дава някои отговори — кимна той.
— Инстинктът ми подсказва, че не бива да го оставяме тук… Не и жив, не и в това състояние — заяви Грейс.
— Не забравяй, че все пак отпечатъците на момичето са върху тръбата. Ако искаш да натопим този, нямам нищо против. А за това можем да набедим нея.
— Но нали каза…
— Виж какво, това беше само за нейно добро. В момента се опитвам да направя най-доброто за всички ни.
Грейс си позволи лекичко да се усмихне и повторно разглоби пистолета, като този път разхвърли частите му на различни страни.
— За пръв път те виждам да се засмееш — отбеляза Нокс.
— А колата му? — попита Грейс.
Нокс отново бръкна в единия от джобовете на инспектора и измъкна ключовете.
— Винаги си с една крачка напред, Джон Нокс — похвали го тя.
— Невинаги. Само понякога — каза той.
— И понякога ми звучи добре. Даже много добре — отвърна тя.
Нокс затръшна багажника на рейндж роувъра. Беше прибрал тръбата с отпечатъците на полицайката като доказателство, в случай че инспекторът не оживееше след раните си. Искаше да се подсигури възможно най-добре.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита го Козловски веднага щом бе освободен от примката около врата си.
Нокс се настани на предната седалка.
Грейс приплъзна шофьорската седалка напред и нагласи огледалото за обратно виждане. Тя щеше да шофира.
— Питам те сериозно — настоя Козловски.