— Видях те да идваш и си помислих, че си ни предал. Представи си изненадата ми — каза Нокс.
— Какво, по дяволите, правиш тук, Нокс?
— Вършим твоята работа вместо теб. Правя това, което ме помоли да сторя.
— Недей да се шегуваш с мен — предупреди го Козловски.
— Един геодезист е бил убит тук, на острова, и смъртта му е била представена като инцидент — обясни Нокс. — Възможно е той да се е опитвал да изнудва онази голяма клечка от Пекин — мъжът, за когото говорихме с теб. И това е, защото вероятно е разбрал какво са му възложили да замерва — разработването на нов град, който евентуално да бъде населяван от поне четири милиона души. Моето предположение е, че е искал пари, за да си държи устата затворена, така че се е наложило монголецът да му я затвори завинаги.
— Какъв монголец? — попита Козловски.
— Едуард Лу е видял всичко. Видял го е и твоят оператор. Преди да се прости с живота си…
— Ти си задник… — изпъшка Козловски, облегна се на седалката и разтърка врата си.
През следващия час Нокс и Грейс споделиха с него това, което знаеха, и му разказаха за нещата, които все още очакваха да разберат.
— Ти поиска от мен да разбера името на човека от правителството чрез видеозаписа — каза Нокс. — Ти изложи живота на Дулич на опасност заради това. Как, мислиш, че се чувствам в момента?
— И какво от това? — промърмори Козловски.
— И което е по-важно — продължи Нокс, — замислял ли си се как би реагирал генералният консул на всичко това?
— Тръгнал си по погрешен път! — предупреди го Козловски.
— Ние ти дадохме всичко, до което успяхме да се доберем. Остави разузнаването да се оправя с това, но искам да измъкнеш Сержанта от болницата и сетне да осигуриш бягството и на трима ни от страната, и то не по-късно от утре на обяд — заяви Нокс.
— Той ви спаси живота — намеси се и Грейс.
Двигателят на колата работеше равномерно. Магистралата отново гъмжеше от коли, сякаш бурята никога не беше бушувала тук. Останаха в трафика цели двадесет минути, опитвайки се да преминат през моста Лупу.
— Обичам този град! — възкликна Нокс.
— А аз мразя това място — оплака се Козловски, но след миг мълчание се обади отново: — Нали спомена, че „Бертолд Груп“ се е опитвала да купи точната цена при наддаването за проекта за новия град? Спомена, че точно тогава се е намесил и човекът от правителството.
— Казах, че нещата изглеждат така. — Грейс подхвърли личните документи на монголеца в скута на Козловски.
— Моето предположение пък е, че най-добрият ти свидетел скоро няма да може да се върне в играта — намеси се Нокс.
— Прав си за нашите момчета. Ако има някаква връзка между кожарската фабрика и човека от Пекин, те ще я открият — рече Козловски. — Но нещата не стоят така, че да можем спокойно да го извадим от уравнението, независимо кой е той.
— И защо?
— Защото сме американци. Нямаме право да разследваме — напомни му Козловски.
— Тук става и въпрос за национално достойнство — намеси се Грейс. — Ще бъде голям позор и срам за китайското правителство, ако местната корупция, засягаща и високите етажи на властта, бъде изложена на показ пред трета страна, каквато е САЩ. Това никога няма да бъде допуснато, независимо колко очевидно е.
— Е, значи стигнахме дотук и сега трябва да си замълчим? — раздразнено попита Нокс.
— Алън Маргарт започна всичко това — отвърна Козловски. — Той ще си плати.
— Алън Маргарт е играл с картите, които са му били дадени. Стига глупости! Да не би той да е от единствената американска компания, която е плащала подкупи тук? — попита Нокс.
— Това е единствената, която сме успели да заловим… — отвърна Козловски и добави: — За тази седмица.
— А докато настъпи моментът счетоводството на Маргарт да бъде прегледано — рече Нокс, поглеждайки многозначително към Грейс, — то ще бъде чисто като сълза.
— Не е така — отрече Козловски.
— Сигурно е — настоя Нокс.
— Сещам се за един начин — намеси се Грейс, докато шофираше — това да се свърже само с Китай.
— Вярвай ми — прекъсна я Козловски, — то вече е свързано само с Китай.
— Слушам те — подкани я Нокс.
— Ако господин Козловски може да разкрие самоличността на корумпирания правителствен служител, то имаме човек, който с радост ще предаде всичко това на съответните власти, без да разкрива източниците си.