Нокс се качи на автобус, който премина от другата страна на река Хуанпу и навлезе в квартал Пудон. Преди да се опита да претърси мястото, в което живееше Лу, с надеждата да попадне на записите за подкупите му, Нокс реши първо да отиде до жилището на Данър. Знаеше, че намирането на образец от ДНК за сравнение беше от изключително значение, но също така беше наясно, че Данър бе човек, който разучаваше внимателно възложените му задачи. Ако той беше следил Лу за „Ръдърфорд“ и „Бертолд Груп“, то със сигурност знаеше всичко за „консултантската“ му дейност. Съществуваше малък шанс Данър да е направил копия на документите на Лу или да ги е преписал. Можеше дори и да е знаел точното място, където Лу е съхранявал тайните си. Същевременно ако Данър се бе усъмнил в някого от клиентите на Лу, вероятно това беше станало доста преди и двамата да бъдат отвлечени.
Нокс с удоволствие щеше да проследи всяка евентуална следа, оставена от Данър.
Квартал Пудон беше започнал да процъфтява заради корабостроителниците и оризищата преди двадесет години и сега представляваше китайската версия на „Уолстрийт“ в Шанхай. Широките му улици бяха изпълнени с новаторски офис сгради и небостъргачи с богаташки апартаменти. Охранителите в жилищната кооперация на Данър, от която имаше пряка гледка към реката, бяха двадесетинагодишни момчета, облечени в зле скроени сиви костюми. Нокс предварително знаеше, че те не биха желали да си създават проблеми с един wai guo ren. Тяхната работа се състоеше в това да наглеждат квартала и да държат настрана крадците и взломаджиите.
Нокс се представи като приятел на господин Данър и по изражението им разбра, че те знаеха за отсъствието на наемателя.
— Той ме помоли да дойда и да му взема някои неща, които да му занеса — обясни Нокс и отново огледа какво е изписано на лицата им. Това, което забеляза, го удиви. Какво искаха да кажат? Приличаше на страх, на стаен ужас…
Нокс се поколеба за миг, но след това прозря истината и сърцето му посърна — явно някой бе идвал тук и бе пребил приятеля му, а той имаше доста добра представа кой би могъл да е.
— Влизането в апартамента на господин Данър не е възможно — каза най-старшият от охранителите. — Много съжаляваме. Трябва лично господин Данър да разреши.
Нокс заговори на шанхайски — местен диалект, който малцина от западняците владееха, и културно смъмри момчето за проявеното нахалство.
Охранителят се изчерви.
— Ти ще ме придружиш — заяви Нокс на шанхайски. — Двамата ще изнесем малко оборудване. Ще ви се подпиша за всичко, което взема. Няма проблем. Искаш ли да се обадиш на началника си?
— Мисля, че така става… — отвърна охранителят, внезапно успокоен.
— Радвам се, че се сетихте за толкова добро разрешение — похвали го Нокс. — Със сигурност ще уведомя началника ви с каква готовност сте отвърнали на молбата ми.
По пътя към асансьора той отдели 200 юана от пачката в джоба на якето си, като нарочно гледаше охранителят да го забележи, и сви банкнотата в левия си юмрук. Продължи да върви с ниско наведена глава, така че козирката на бейзболната шапка да скрива лицето му от камерите във фоайето.
Луксозният апартамент на Данър беше идеалният пример за кичов декор: мраморните подове, кожените дивани и огромната стъклена маса за хранене, разположени под приглушената светлина на нисковолтови лампи, бяха съчетани със завеси от червено кадифе, излъскани до блясък месингови кранове в банята и полилеи с висулки от оловен кристал. Всичко това създаваше усещане за прекалена натруфеност и помпозност.
Нокс остави момчето от охраната да чака отвън в коридора, и влезе сам. Претърси внимателно бюрото на Данър, отвори всички шкафове и чекмеджета и се насочи към банята. Търсеше косми, от които да осигури на Дулич нужната му ДНК проба, но камериерките бяха изчистили мястото до блясък. Не успя да намери гребен, по който да са останали косми. Забеляза една електрическа четка за зъби, но се усъмни, че от нея можеше да се извлече нужната проба. Тъкмо беше на път да се откаже, когато забеляза прозрачна кутийка за използвани ножчета за бръснене. Огледа внимателно изхвърлените ножчета и забеляза, че почти всичките бяха задръстени с къси черни косъмчета, останали след бръсненето. Прибра кутийката в джоба си, за да я разгледа по-подробно.