— Ще ви спестя накърнената чест и доста пари — продължи Грейс.
— Знам, че бихте казали какво ли не, само и само да подобрите положението си. Двамата с чужденеца сте издирвани от полицията.
— Четиринадесет милиарда и седемстотин милиона юана — заяви тя.
Той се спря и я погледна изумен, докато тълпата край тях ги заобикаляше.
— Но ако наддавате за това, ще допуснете грешка, повярвайте ми. Планът е бил да се прехвърлят разходите върху Маргарт. Това, което аз мога да ви предложа, е много по-добро: името на човека, който е предал информацията за числото. Знам, че може и да не получите публично признание, но със сигурност ще бъдете богато възнаграден, ако предадете този човек на правосъдието.
— А в замяна на това? — попита Йонг Ченг.
— Искам нещо незначително.
— Съмнявам се — изсумтя той.
— Става въпрос за един американец, който се намира в болница. Знам, че е дреболия, но той трябва да се върне в Консулството.
— И какво искате за този американец? — попита Йонг Ченг.
— Трябва да бъде освободен.
— От болницата?
— Да. Има хора, които възнамеряват да го разпитват и да му създават проблеми, а той не е никак добре.
— И наричате това нещо незначително? Съмнявам се да е така.
— Искам го в замяна на информацията — настоя Грейс.
Йонг Ченг се замисли за момент, претегляйки възможностите си.
— Изборът си е ваш, но офертата ще бъде отправена и до друг, ако вие откажете — предупреди го тя.
— Какво друго имате да ми казвате? — попита строителният предприемач, усетил, че в гласа й имаше нещо неизказано.
— Ние четиримата не трябва да се появяваме в никакви списъци за наблюдение или такива за издирвани лица. Гражданството ми и възможността за получаване на визи, както и тези на Лу Хао, ще останат незасегнати. Искаме напълно чисто досие.
— Човек не може да обещава подобни неща. Може да отнеме много време, за да бъдат постигнати, както и доста средства.
— Ето защо идвам точно при вас, уважаеми Йонг. Имате двадесет и четири часа да измъкнете американеца от болницата — каза Грейс.
— Абсурд! Ще ми трябват поне две седмици. Може би една, ако извадя късмет — отвърна Йонг Ченг.
— Ще проучите възможностите си и щом човекът Дейвид Дулич, въпросният американец в болницата, пристигне в Консулството, вие ще получите името на корумпирания политик, както и всички доказателства. Ако не успеете, по това време утре ще търся друг човек, с когото да въртя бизнес — заяви тя.
— Това не е бизнес, а изнудване — възпротиви се той.
— Бизнесът понякога ни свързва в странни взаимоотношения — отвърна тя.
— В „Йонг и синове“ винаги ще се намери място за умница като вас, госпожице Чу. Имате телефонния ми номер — каза Йонг Ченг.
Грейс свали чадъра, което бе и сигналът й към Нокс, и тръгна, изгубвайки се сред тълпата.
Човекът на Йонг Ченг се приближи към него и двамата известно време наблюдаваха отдалечаващата се Грейс. Нокс го разпозна като единия от двамата нападатели в уличката.
Тя сви в северна посока и си запробива път сред множеството, надявайки се, че Нокс все още я наблюдава. Пъхна отново слушалката в ухото си.
— Виждаш ли ме? — попита тя.
— Помахай — каза той.
Тя вдигна ръка и я размаха.
— Видях те. Не те следят — каза той и замълча за момент. — Каква беше цялата тази безсмислица с визите? — попита той след малко.
— Тук е домът на семейството ми и домът на Еди. Не можем да се връщаме тук, ако сме бегълци — каза тя.
— Но ти го обвърза с измъкването на Сержанта, а не се бяхме споразумели така.
— Не сме имали никакво споразумение, Джон — възрази тя. — Това беше само уговорка.
Десет минути по-късно черен рейндж роувър спря в локалното платно пред хотел „Мир“ и задната врата на колата се отвори. Висок мъж и дребна слаба жена се качиха вътре и вратата се затвори след тях.
Рейндж роувърът се върна обратно в натовареното движение.
Понеделник, 4 октомври
42.
10:00 часа
квартал Луан
Шанхай
Само преди час дъждът се беше усилил неимоверно много. Нокс, Грейс и Козловски стояха на сушина на стълбището пред сградата на Консулството.