Охранителят остана безмълвен.
— Ако искаш да се занимаваш с онези от американското консулство, давай, обади му се! — тихо продължи Нокс. Сетне му подаде още две банкноти от по 100 юана. — Колкото до мен, не ми се иска да се замесвам с тях, братко. Моето правителство може доста да ми стъжни живота, точно както вашата Партия може да стъжни твоя, нали?
Банкнотите изчезнаха в джоба на охранителя.
Нокс го гледаше изпитателно през целия им бавен път надолу с асансьора. Мъжът се взираше, съсредоточен, право пред себе си в отраженията им в лъскавия метал. След това вратите се отвориха и Нокс излезе от сградата с наведена глава, за да скрие лицето си от охранителните камери под козирката на бейзболната си шапка, и се изгуби в настъпващия вечерен здрач на Шанхай.
16:50 часа
квартал Чаннин
Шанхай
Вратата към ъгловия офис на Алън Маргарт се охраняваше от две махагонови бюра, заети от двадесетинагодишни момичета с интелигентно излъчване, правилна стойка и приятни лица. Въпреки че повечето от служителите си бяха тръгнали за уикенда, все пак не всички в компанията почиваха. Като се имаше предвид настоящата кризисна ситуация, Маргарт не можеше да си позволи почивен ден. Същото важеше и за секретарките му.
Грейс разговаря с главния секретар Селена Минг, която потвърди срещата й с директора и стана, за да й отвори вратата на кабинета. Грейс изпъна рамене, приглади сивия си делови костюм, нагласи яката на ризата си и пръстите й нежно докоснаха семплия наниз от перли, който красеше шията й. Селена Минг я последва с папка и стенографски бележник в ръка.
Щом вратата се затвори зад гърбовете им, Маргарт се изправи, за да я посрещне. На Грейс веднага й се прииска да не го беше правил.
— Мис Чу, радвам се да се запознаем — поздрави я той. — Чувал съм много за вас.
„Така е по-добре“, помисли си тя.
Офисът беше облицован с орехова ламперия, а паркетът на пода бе покрит с ръчно тъкани килими. Претъпканите с книги лавици по стените придаваха усещането, че човек е попаднал в нечия частна библиотека. На малка маса в ъгъла стоеше лакиран поднос от черно дърво с множество гарафи и бутилки, пълни с цветен ликьор, и обърнати чисти чаши. Грейс се почувства така, сякаш беше попаднала в Шанхай от времето на Британската империя.
— Каква зашеметяваща гледка! — възкликна тя, прекосявайки просторната стая, за да се здрависа с него.
Маргарт й посочи един от столовете пред бюрото си. Беше покрит с червена коприна с избродирани колибрита. Във въздуха се носеше аромат на сандалово дърво. Селена Минг им сервира зелен чай и двамата отделиха пет минути за общи разговори.
— Разбрах, че сте подали оплакване в „Човешки ресурси“ — каза накрая Маргарт.
Асистентката му веднага се приготви да стенографира.
— Става въпрос само за едно дребно недоразумение — отвърна тя.
— Не сте ли доволна от условията на настаняване?
— Бях информирана, че жилищната сграда, в която ще бъда настанена, ще разполага с охрана и фитнес център…
— Да? — подкани я да продължи Маргарт.
— Но в действителност на мястото, където съм настанена в момента, няма такива неща.
— Искрено съжалявам за получилото се недоразумение — извини се той.
— Не е недоразумение. Всичко е описано в договора ни — отвърна Грейс.
— Веднага ще разрешим този въпрос, госпожо Чу. С ваше позволение ще преместим вещите ви в ново жилище — заяви той, погледна към някаква бележка на бюрото си и добави: — Ще бъдете настанена в комплекса „Кингланд Ривърсайд“ в Пудон най-късно до края на днешния ден — уточни той и й подаде цветна брошура, а Селена Минг вдигна глава от бележника си, видимо заинтригувана, но веднага побърза отново да сведе поглед. — Ключовете от новия ви апартамент ще бъдат на бюрото ви, преди да си тръгнете тази вечер. Вярвам, че ще останете доволна — заяви той с безупречно учтив тон.
— Би било чудесно, благодаря ви… — отвърна Грейс.
— А сега — каза той и даде знак на Селена да напусне — нека да ви покажа гледката оттук.
Селена напусна кабинета, а Маргарт и Грейс излязоха на тесния балкон, притваряйки елегантните френски прозорци след себе си.
— Преди споменах, че ще ми трябва достъп до годишното счетоводно приключване, а не просто до счетоводните баланси — тихо каза тя. — Ще се радвам, ако ми дадете паролите за достъп.