— Имали ли сте някакви проблеми напоследък? — попита инспекторът.
Ето, започна се… Маргарт трябваше да покаже уважение, като в същото време следваше да спазва общоприетия етикет и със своя правилен мандарински, изречен със силен американски акцент, отвърна с: „Shi shang wu nan shi, zhi pa you xin ren“ — китайска поговорка, чийто буквален превод бе: „Трябва да се стремим да изпълним дори и привидно невъзможните задачи“.
— Yi ke lao shu shi huai le yi guo zhou — изпробва го Шен Деши.
— Бихте ли повторили? По-бавно, моля — отвърна Маргарт.
Инспекторът повтори своята поговорка и Маргарт успя да си я преведе, въпреки че не разгада истинския й смисъл. Китайският език често имаше много значения. Инспекторът обаче говореше приличен английски.
— Дори една миша курешка е достатъчна да развали цяла паница с оризова каша — каза той на английски.
— За щастие, наоколо няма мишки — отвърна Маргарт.
— Мишките са навсякъде.
— Ние се пазим от тях.
— Дали? Знам, че снимат някакъв документален филм за вашия строителен проект — продължи инспекторът.
Напрежението у Маргарт леко утихна. Дали неправилно бе предположил, че инспекторът знае нещо за отвличането?
— А, да. Това е нещо, което нашата Национална публична телевизия в САЩ реши да заснеме — отвърна той.
— Приятно ли ви е, когато журналистите се въртят наоколо като хрътки?
— Търпи се. Всъщност свикнали сме с това. Свободните медии са нещо, което сме се научили да търпим.
— В Китай не проявяваме търпимост към неоторизирани разследвания — отвърна инспекторът.
Маргарт не каза нищо. Всъщност намери начина му на изразяване за доста интересен.
— Имате ли някакви проблеми с екипа, заснемащ филма?
— Ако трябва да бъда честен, нямам почти нищо общо с тях. Ще се наложи да говорите с нашия директор по комуникациите — отвърна Маргарт.
— Добре, но сега говоря с вас.
„Задник“, помисли си американецът.
— Впечатленията от контактите ми с екипа на филма са добри — отвърна той. — Хората са приятни. Заснехме първия епизод, но след него не съм виждал нищо. Защо питате?
— Визите за чуждестранни журналисти са доста специфични — отговори инспекторът. — Този екип има разрешение да направи филм за „Ксуан Тауър“, както и за вашите офиси — подчерта той, удряйки ритмично по страничните облегалки на стола, — но няма право да снима другаде!
— Не мога да знам дали не са превишили дадените им правомощия. Ако искате да ги депортирате от страната, имате пълното ми съгласие — отвърна Маргарт, опитвайки се да разбере накъде бие инспекторът. Беше събота вечер, а в офиса му се намираше офицер от Народната въоръжена полиция на Китай и всичко това заради някакво нарушение на виза? Нещата не се връзваха. — Ние сме само обект на филма — продължи на глас той, — снимачният екип не работи за нас и по никакъв начин не сме свързани с него. А има ли нещо, което трябва да знам?
— Наясно сте, мисля, че двама от операторите са свързани с „Уърлд Лайф“ — отговори инспекторът.
— С екологичната организация ли? Не го знаех.
— Те са екстремисти, войнстващи активисти — отвърна Шен Деши. — Ако не работят за вас, то вярвам, че мога да разчитам на съдействието ви за разрешаването на този въпрос.
— Аз… Ами вижте, детектив… — поколеба се Маргарт.
— Инспектор — поправи го Шен Деши.
— Първо, трябва да е ясно, че нито аз, нито който и да било в тази компания знаем за визите на този свободно нает екип, нито пък някой от нас има контрол върху тяхната работа — обясни Маргарт и силно му се прииска да се беше обадил на ръководителя им.
— Трябва да проверя всеки от членовете на филмовия екип — заяви Шен Деши.