— Няма проблеми — отвърна Грейс.
— Сериозно ли? А толкова ли е лесно за теб? — изуми се Нокс, който не можеше да си представи как тази жена би могла да се прави на секси палавница. Нямаше търпение да разбере.
— Представяй си го така — върна го на земята тя. — Щом се шегувам, ще ти го казвам изрично.
Двамата намериха магазин, откъдето Нокс си купи хубав панталон и нова риза, облече ги и натика дрехите, които носеше, в чантата при нейните.
— Само едно нещо не ми е ясно — започна той, докато изучаваше отражението си в огромното огледало на магазина. — Как така след толкова солидно образование си решила да постъпиш в армията, вместо да се върнеш тук и да вадиш доста добри пари? И защо избра точно Хонконг?
— Сложно е… — отвърна Грейс.
— Ние си създаваме сложностите, а не те нас — мъдро изрече той.
— Може и да си добър в това, с което се занимаваш, господин Нокс, но иначе никак не те бива за философ…
Мъжът присви очи.
— Да не би да те обидих? — попита тя.
— Ще ти трябва доста повече, за да ме засегнеш — отговори Нокс.
— Едуард Лу създаде много проблеми на семейството си, вкара ги в дългове. Аз му предложих тази работа най-вече, за да помогна и на него, и на семейството му. „Бертолд Груп“ му плащаха много добре, а сега той е в беда…
— Което се отразява зле на теб… — довърши Нокс.
Тя не каза нищо и следващите няколко минути продължиха да крачат в мълчание.
— Както вече споменах, доста сложно е — обади се Грейс най-накрая.
Няколко минути по-късно вече се намираха на тротоара пред жилищната сграда на Лу, където ги очакваше млада и енергична китайка, около двадесет и пет годишна, с минипола и страхотни крака, която кипеше от ентусиазъм да ги разведе наоколо. Ръкуваха се и момичето подаде на всеки от тях по една от визитките си, като ги държеше по приетия китайски маниер — с две ръце. На картичките пишеше: „Спейс“ — недвижимите имоти на бъдещето.
Фоайето на жилищната сграда бе много чисто и светло.
— Тук всичко е модерно — започна представянето момичето, което говореше английски с известни затруднения. — Има високоскоростен интернет, телефон и модерна система за сигурност. Всеки апартамент разполага с топла вода и климатици за отопление и охлаждане — заобяснява тя.
Тримата се качиха в единствения асансьор на сградата и натиснаха бутона за петия етаж. До вратата на свободния апартамент, който им се предлагаше, бе изписано името му на мандарински: „Пет еленчета“.
Нокс прекоси малката дневна и надзърна през прозореца, за да огледа отвън. Първо забеляза човека от ресторанта, а след това се появи и второто усложнение — количката за сувенири се отправи към жилищната сграда.
Нокс реши, че вероятно им е бил устроен капан, и се замисли дали да не прекратят операцията, но вместо това реши да избърза, за да могат двамата с Грейс да се измъкнат оттук колкото може по-скоро.
— Любими! — изненада го викът на Грейс откъм спалнята. — Трябва веднага да видиш това!
Нокс влезе в спалнята, която бе толкова малка, че вътре едва се побираше едно двойно легло. Грейс подскачаше щастлива като малко момиченце, застанала на колене върху матрака.
— Толкова е меко! Трябва и ти да го пробваш! — каза тя и приканващо потупа покривката на леглото с ръка.
Нокс изчака вниманието на брокерката отново да се насочи към Грейс и скришом посочи към часовника на китката си. Не разполагаха с много време. Грейс му кимна едва забележимо, без да спира да подскача на леглото.
— Какво ще кажеш? Харесва ли ти? — попита го тя.
— Притеснявам се само от гледката навън, моя малка роза. Нали си говорехме, че тази улица е прекалено шумна, твърде натоварена е… — отвърна многозначително Нокс.
Грейс се хвърли по гръб на леглото и обгърна коленете си с ръце.
— Винаги си толкова практичен — каза му тя, докато се изправяше. — Много добре. Вие — обърна се тя към агентката — трябва да преговаряте в наша полза. Улицата е много шумна и затова трябва да ни бъде направена петнадесет процента отстъпка от цената.
— Опасявам се, че цената е окончателна — отвърна брокерката.
Грейс се засмя. В цял Китай нямаше такова нещо като „твърда цена“.
— Трябва ли да ви напомням, че представлявате както интересите на наемодателя, така и нашите? — попита Грейс.