— Достатъчно — отвърна тя и отпи от водката си. Отвори портфейла на монголеца и започна да изважда картите, които бяха вътре. Имаше карта за градския транспорт и китайска лична карта. „Ако е фалшива, много добре е направена“, помисли си тя.
— Звучеше като монголец — настоя Нокс. — Аз също разгледах документите, но май ще излезе, че е бил китаец.
— Възможно е. Сигурно е влязъл в страната нелегално.
Нокс никога преди не беше чувал за хора, които искат да влязат нелегално в Китай.
— Беше професионално обучен в ръкопашен бой — продължи Нокс. — Владееше самбо. Ти владееш ли го?
— Да, разбира се — отвърна Грейс.
— Беше wai guo ren — изрече Нокс на китайски и се сети за онзи охранител, който му беше споменал, че в апартамента на Данър е влизал чужденец.
След като преполови бирата си, Нокс поръча по още едно питие и за двамата. Грейс не се възпротиви и на него това му хареса.
— Утре ще предам SIM картата на Дулич, но преди това се надявам тази вечер някой да се обади. Или пък ние можем да звъннем на някои от последно набраните номера — предложи той.
— Имай търпение.
— Моят човек в Американското консулство може да провери автентичността на личната карта. А и може той да е същият, който е взел лаптопа на Данър, и вероятно ще е склонен да сподели информация с нас.
— Ами мотоциклетът на Еди? — попита тя.
— Какво за него?
— И двамата — Еди и господин Данър — са били на мотоциклети, когато са ги отвлекли, нали така?
— Правилно — съгласи се Нокс.
— Е, какво се е случило с мотоциклетите им? Къде ли са сега?
— Ти си гениална! — възкликна Нокс, щом се сети за липсващия джипиес от апартамента на Данър.
Тя сведе поглед и посегна към второто питие, което им бе сервирано.
„Китайците явно имат проблем с приемането на комплименти“, помисли си Нокс.
— Тъй като полицията все още официално не е уведомена, че е било извършено отвличане — каза Грейс, — вероятно нито един от мотоциклетите не е бил прибран като доказателство.
— Госпожице Грейс, трябва да пиете по-често — усмихна се Нокс.
— Защо? — не разбра шегата му тя.
— Това беше друг комплимент.
— Приема се.
Нокс явно постигаше напредък. Той вдигна халбата си с бира и чашите им леко се докоснаха.
Една от сервитьорките мина покрай тях и погледът му се плъзна по нея.
— Знаеш ли какво означава изразът „гений със затруднения“? — попита я той.
— Опасявам се, че не.
— Това е човек, който има някакъв физически или психически недостатък, но затруднението му се разглежда по-скоро като нова възможност, а не като ограничение.
— Това е много хубаво — каза тя.
— Брат ми е такъв — добави Нокс. — Той е мой бизнес партньор.
Бирата явно започваше да заплита езика му. Грейс продължаваше да отпива малки глътки от водката си и да го наблюдава с любопитство.
— Просто ми се искаше да го знаеш — каза той, допивайки на един дъх бирата си.
Тя му отправи дълъг изучаващ поглед.
— Всъщност искам да прегледаш счетоводството ни — каза той.
— Тогава ще го направя — отвърна тя с усмивка.
— Ами Едуард Лу? — пробва я той. — Ти имаш ли някакви роднински връзки с него?
— Все още не… — отвърна тя и поднесе чашата към устните си.
Понеделник, 27 септември
4 дни до размяната
8.
09:40 часа
квартал Луан
Шанхай
Американското консулство се намираше на територията на бивша частна резиденция с площ четири акра, разположена в престижен квартал в самия център на онази част от града, известна като Френската концесия. Нокс вече беше копирал и изпратил SIM картата на монголеца до „Ръдърфорд Риск“ в Хонконг и сега вървеше под сенките на огромните чинари, а топлият вятър галеше лицето му. Вдясно от него се издигаше триметрова стена, опасана с бодлива тел, която обграждаше територията на Консулството. На равни интервали покрай стената бяха разположени будките на охраната и във всяка една от тях, застанал мирно, стоеше по един униформен офицер от китайското Министерство на държавната сигурност. Районът сигурно се наблюдаваше от десетки видеокамери, а китайците заснемаха и идентифицираха всяко лице, което влизаше в Консулството.