Пътните платна за автомобили бяха задръстени, но на алеята за велосипеди и мотопеди движението беше нормално. Спряха на светофар, а Нокс вдигна визьора на каската си и се обърна към Грейс:
— Преговори ли това, което трябва да кажеш? — попита той и добави: — Не трябва да се сблъскваме с вдигнати вежди.
— С какви вежди? — не разбра Грейс.
— С подозрение.
— Да не мислиш, че съм чак толкова неспособна? — засегна се тя.
— Ами малко попрекали в апартамента на Лу с това огледало на тавана — припомни й той.
— Като единствени деца в семейството, в някои отношения китайците сме привилегировани, дори бих казала глезени. Получаваме веднага това, което искаме. Агентката би очаквала подобни капризи от такова момиче, все пак бях в ролята на любовница на wai guo ren. От сега нататък остави китайските порядки на мен, става ли? Знам какво правя.
Бавнодвижещият се поток от превозни средства се плъзна напред. Нокс гледаше скутерът да не изостава. Десет минути по-късно той я свали на тротоара.
— Набери ме. Веднага. Трябва да направим връзка — каза той.
Грейс набра номера му и преметна белия кабел на слушалките около врата си. Щеше да й трябва само микрофонът им. След това тръгна по тротоара към паркираните наблизо моторни скутери и електрически велосипеди, носещи оранжеви кутии с надпис „Шерпа“, монтирани зад седалките.
— Ако не ме чуваш — каза тя, а Нокс я чуваше силно и ясно, — в момента не можем да направим нищо по въпроса.
Спря се пред необозначен офис, чиято сивкава витрина бе изцапана от дъжда.
Нокс остана да я чака наблизо.
— Ni hao12 — чу я да поздравява той.
— Ni hao — долетя вял мъжки глас.
Говорейки на много бърз шанхайски диалект, Грейс помоли управителя на офиса да й помогне да поправи една грешка. Тя заяви, че неволно е върнала по-малко пари на един от шофьорите му и не искала мъжът да си има проблеми. Връзката по телефона предлагаше достатъчна яснота на разговора и Нокс я чу как четеше на глас от някаква касова бележка.
Управителят й благодари и предложи да приеме парите вместо шофьора. Грейс се извини, както бе прието, изтъквайки колко е виновна, но настоя сама да плати на шофьора.
— Опасявам се обаче, че това няма да бъде възможно — отвърна управителят, говорейки малко по-бавно. — Много съжалявам да го кажа, но с Лин Ки се случи нещастие.
— Болен ли е? — попита Грейс и добави: — Може би ще се поободри, ако получи малко пари.
— За съжаление му се случи инцидент — отвърна управителят. — Ранен е, има много счупени кости. Лош късмет.
— Разбирам — отвърна Грейс.
— Ще бъдете ли така добра да ми позволите да му предам за вашата щедрост? — каза управителят, но в гласа му се четеше по-скоро настояване, отколкото въпрос. Търпението му явно се изчерпваше.
— Много бих искала да се извиня лично.
— Не е възможно.
— Мисля, че вчера го видях да минава по улица „Нанджин Лу“ и тогава се сетих за дълга си, разбирате ли? — настоя отново Грейс.
— Вчера ли? — заинтригуван попита управителят.
Нокс се впечатли от начина, по който Грейс успя да подпита за точната дата на раняването му.
— Опасявам се, че това е невъзможно. Инцидентът се случи във вторник.
— Във вторник ли? — повтори тя.
— Точно така. Беше в късния следобед.
— Но аз бях толкова сигурна, че е той.
— Няма как да е бил — отвърна управителят.
— Ето тогава — каза тя и му подаде пари. — Това е дългът ми, плюс още нещичко отгоре заради това, че му причиних неприятности.
— Наистина сте много щедра.
— Нали ще се погрижите да ги получи?
— Разбира се, имате думата ми. Сега ще изпратя някой към дома му. Не трябва да се тревожите повече за това.
Грейс излезе пред офиса заедно с управителя, който се доближи до един от шофьорите си и му подаде нещо, което вероятно бяха парите.
Отдалеч Нокс включи мотора на скутера и мина покрай Грейс, така че тя да го забележи. Срещнаха се след няколко минути на близкия ъгъл.
— Шофьорът носи зелена жилетка — каза тя, качвайки се зад гърба му.
— Видях го.
— Тръгна на запад по булевард „Ксинкун“.
Нокс обърна скутера, за да заобиколи през съседната улица.
— Побързай! — настоя тя. — Ще го изпуснем!