— Този вдясно е от нашите — поясни Дулич. — Казва се Клейт Данър. Той имаше за задача да следи действията на господин Лу. Сигурно се е замесил в цялата тази работа по случайност. И двамата са били живи към момента на заснемането им. Имаме потвърдени ДЖ.
— Това ще рече „доказателства за живот“ — обясни Праймър на Маргарт. — Ще трябва бързо да свикнеш със съкращенията. Ако не разбираш нещо, просто питай.
— Като например: „Защо му е на някого да прави всичко това?“ — подсмихна се Маргарт.
— Това е бизнес. Недей да го превръщаш в нещо лично. През изминалата година американските концерни са платили над четиристотин милиона долара за откупи само в Мексико.
— Хайде де! — не можа да повярва Маргарт.
Въпреки че беше само на тридесет и девет, Дулич изглеждаше на повече години заради замисления си и угрижен вид. На шията му, точно под яката на тениската, се виждаше голям белег от белезникава и избледняла кожа, подобна на восък.
— Предполага се, че клечките съдържат натривки за ДНК проба — каза Дулич. — В момента ги проверяваме, но ще ни отнеме поне още два дни. Сигурни сме обаче, че резултатите ще покажат, че това са именно Едуард Лу и Клейт Данър. Преди ни изпращаха отрязани пръсти, за да сравним отпечатъците, а това с клечките е ново — явно похитителите ни са млади, образовани и доста находчиви. Възможно е да са някое подразделение на „Триад“, известната мафиотска групировка. Но които и да са, определено са умни и действат много внимателно. Те в никакъв случай не са случайни, а ние искаме тази ситуация да бъде разрешена бързо и незабавно да върнем и двамата похитени у дома.
Брайън Праймър подаде на Дулич найлоновия плик с бележката за откупа.
— Подобна кафява хартия се среща често в Китай — рече Дулич, след като обстойно я разгледа. — Може да бъде купена навсякъде. Символите са на улеснен китайски и са изписани с молив, в тях няма нищо особено, а липсата на политическо послание в бележката сочи, че всичко е само бизнес. Вероятно това е по-добре за всички ни.
— Застрахователите ни ще платят половината от откупа — намеси се Маргарт. — Предполагам, че вашите ще направят същото.
Праймър кимна.
„Типичен изпълнителен директор — помисли си Дулич, — загрижен първо за парите, а едва след това за човешкия живот.“
— Веднъж щом получат парите, ще ги убият — каза Дулич.
— Не можеш да си сигурен — отвърна Маргарт.
— Нашият човек със сигурност ще бъде мъртъв към онзи момент — хладнокръвно продължи Дулич, — освен ако не го ликвидират още преди това. Единствената ни надежда е, че като американски гражданин засега той е по-ценен за тях жив.
— А защо им е въобще да го убиват? — попита Маргарт.
— Със задържането му поемат твърде голяма отговорност. Ако това са хора от групировката „Триад“ — а предполагаме, че са точно такива — те знаят какво ще им се случи, ако някой разбере, че са отвлекли wai guo ren. Не си струва рискът.
— Господи!
Мисията беше изпълнена. Дулич някак си се примири с възможната човешка жертва, а Маргарт бе силно пребледнял.
— Искат откупа на осми този месец, така че вече сме назад с времето — продължи Дулич.
— Обикновено отлагат със седмици или дори с месеци получаването на парите… Съкратеният срок е доста обезпокоителен — отбеляза Праймър.
— На осми е първият ден на Националния празник — продължи Дулич, — който тази година съвпада с Есенния фестивал… Доста интересен избор на дата — заключи той и остави бележката с искането за откуп на масичката пред себе си.
— От твоята уста това звучи толкова нормално… — отбеляза Маргарт.
— Де да беше! — отвърна Праймър. — ДНК пробите, съкратеният срок за отговор… Това в никакъв случай не е нормално.
Дулич реши да се престраши и да зададе въпроса, който Праймър старателно отбягваше:
— Кое е по-важно за „Бертолд Груп“? Данните, събрани от Лу, или животът на самия Лу?
— Това е ужасен въпрос — намръщи се Маргарт.
— А това не е отговор — отбеляза Дулич, с което накара шефа си да се почувства още по-неудобно.
— Господин Дулич иска да каже само, че е важно да изясните целите и приоритетите си — намеси се Праймър.
— Няма да те лъжа — започна Маргарт, — данните за нашите поощрения, събрани от Лу, могат да бъдат изключително вредни за компанията, както и лично за мен.