— Но е точно така! — почти изплака мъжът, показвайки дълбоките рани по ръцете си.
— Кой го направи? — попита го направо тя.
— Причакаха ме! — изпъшка той. — Мръсен wai guo ren!
— Wai guo ren като него ли? — попита Грейс и посочи към Нокс.
— Не. Беше от Севера, сестро, сигурно от някой от автономните региони на страната. За тях знам, че са от север. Мръсни нашественици! — отвърна мъжът.
— Монголци — каза Грейс на английски, поглеждайки към Нокс.
— И на монголците ли даде същия адрес, който каза на нас? — попита отново тя на мандарински.
— Не смея да лъжа — отвърна той. — Истина е. Не ме наказвайте за това! — изплака мъжът. — Направих само това, което всеки би сторил!
— Заложниците отдавна ще са изчезнали оттам — разочаровано каза Нокс на английски и добави: — Ако въобще са все още живи…
— Ще ми се да му изпочупя и другите пръсти! — ядосано процеди през зъби Грейс, без да пуска ръката на мъжа. — Кой отвлече Лу Хао? Кои са хората, отвлекли братовчед ми? Хората, на които си го предал? — заплашително попита тя.
— Не ги познавам! На чужденците казах същото! Знам само къде трябва да отида, да взема храната и да я доставя. Вземам я, доставям я, това е! А лицата им не ги познавам, за мен те са просто някакви хора.
— Не те бива в лъжите… — изрече Нокс на идеален мандарински. — Познавал си този човек на име Лу Хао. А и не си обикновен доставчик!
— Как те намериха северняците? — попита го Грейс.
— Нямам представа! Те се появиха след доставката до „Бертолд Груп“. Така и не разбрах откъде дойдоха.
Грейс погледна разтревожено към Нокс — дали северняците не наблюдаваха сградата на „Бертолд Груп“?
— Дадох ви адреса. Само това знам — въздъхна мъжът.
— Кои са помощниците ти? — попита Нокс. — Нали не смяташ отново да ни лъжеш?
— Лу Хао, Лу Хао, Лу Хао… — започна да повтаря мъжът като в транс, а гласът му звучеше така, сякаш призоваваше Лу на помощ.
— Помощниците ти! Кажи ги! — настоя Грейс.
Мъжът потръпна от страх и изпадна в безсъзнание. Нокс хвана брадичката му, разтърси го и попита:
— Кой ги познава?
— Ако сега си тръгнем оттук, никога повече няма да го видим — каза Грейс.
— А ако останем — допълни Нокс, — кой знае какви ли проблеми ще ни довлекат съседите… Този крещеше доста силно.
— Трябваше да му запуша устата — отвърна съвсем спокойно Грейс.
„Напомни ми никога да не ти ставам враг“, помисли си Нокс и добави на глас:
— Хайде да тръгваме.
— Той може да ни каже още нещо, чувствам го…
— Тези другите, монголците… Те са доста пред нас — отбеляза Нокс, — а аз мразя да догонвам когото и да било.
Грейс пусна ръката на мъжа и тя падна безжизнено на рогозката.
— Знаеш ли, по начина, по който се държа, приличаше на половин китаец — усмихна се тя на излизане.
— Обиждаш ме — отвърна той.
18:45 часа
квартал Чаннин
Шанхай
По обратния път Нокс взе мерки да затрудни максимално евентуалните си моторизирани преследвачи, като правеше неочаквани завои по страничните улички, бавеше се по кръстовищата или пък натискаше газта и сменяше посоката на движение. Грейс също се оглеждаше за преследвачи.
— Видя ли го? — попита тя, опряла брадичка на рамото му, а каските им се докоснаха. — С черна риза е и с бръсната глава.
— Да. И май е сам… — отвърна Нокс, опитвайки се да надвика шума от мотора.
— Така е.
— Това не ти ли се струва малко странно? — отново попита той. Преследването на мотори обикновено се осъществяваше от поне двама-трима души.
— Необичайно е — съгласи се Грейс. — Може би хората им са малко.
— И скоро ще станат още по-малко. Можеш ли да караш това? — попита Нокс.
— Разбира се.
— Чакай малко тогава! — Той усети как ръцете й се обвиха по-плътно около него. Нокс сви вдясно и по следващата тясна уличка, наведе се на една страна и даде възможност на Грейс да хване лявата дръжка на кормилото, след което спусна крака и обувките му задраскаха по асфалта. Измъкна се ловко от скутера и притича няколко метра след него, за да запази равновесие. Малкият мотоциклет се люшна настрана, но Грейс успя да го задържи под контрол, натисна газта и продължи надолу по тясната улица. Нокс се скри в един от входовете и надзърна внимателно, за да огледа обстановката. Дишаше тежко, а адреналинът гореше в кръвта му.