— Чисто е — тихо каза Грейс.
— Тук също — обади се Нокс от другия край.
Двамата се върнаха при вратата, където беше захвърлена някаква завивка, свита на топка, и още използвано тиксо.
— Столът е само един — отбеляза Нокс.
— Значи са ги разделили — изрече тя.
— Да — отвърна той, обладан от неприятно предчувствие. И двамата съзнаваха какво може да означава това.
— Ще огледаме доказателствата — продължи Нокс. — Ти се заеми с храната и пластмасовите столове, аз ще остана тук с това.
— Добре — отвърна тя, усещайки тревогата му, че може би Данър е мъртъв.
Докато тя работеше зад него, Нокс се опита да си представи цялата обстановка, да „види“ хората, които са били на това място, а не просто огромното празно пространство. Представи си Лу на стола, завързан с тиксо. Потвърждаваше се от слоя лепкаво вещество, останал по предните крака на стола на височината на глезените и на двете облегалки за ръцете. Забеляза петната под стола, усети неприятната миризма и предположи, че заложникът е бил държан завързан дълго време без възможност да става за физиологичните си нужди. След това погледът му се спря на плосък пластмасов предмет, оставен до стената — беше болнична подлога. Представи си похитителите, седнали на пластмасовите столове, как пушеха, хранеха се и убиваха времето си. Приклекнал, Нокс заобиколи стола и спря.
Това, което видя, го накара да промени стратегията — тук беше седял не Лу, а Данър. На задния крак на стола бе забелязал три прави черни резки. Това беше съобщение от Данър — „трима похитители“. Нокс усети как тревогата му започна да утихва.
— Не е бил Лу — каза той. — Бил е Данър. Тук, на стола! Пазили са го трима мъже.
— Да, трима — съгласи се Грейс. — И аз така реших. Единият е пушач, другият е левак и вегетарианец, а третият е бил доста нервен.
— Сериозно ли говориш?! — невярващо възкликна Нокс.
Грейс го изгледа унищожително и продължи:
— Виж този стол, пепелта от цигари и угарките — посочи тя. — Пред стола в средата има кутийка от бира, но е оставена отляво, не отдясно, значи е левак. В пицата, която е останала, няма месо, значи е вегетарианец. Пред последния стол има накъсана и смачкана салфетка, от която са свивани топчета. Определено там е седял някой изнервен.
— Ще повярвам на думите ти — измърмори Нокс.
Не му бяха необходими резултатите от ДНК тестовете. Беше сигурен, че точно Данър беше седял на стола. Разгледа го по-съсредоточено, използвайки писалката с халогенно фенерче, и обърна по-специално внимание на местата, където си личаха залепванията на ръцете. Погледна резките, издраскани с нокът върху облегалката за ръце, от няколко различни ъгъла.
— Числото четиридесет и четири говори ли ти нещо? — попита след малко той. Помъчи се да направи снимка на резките, но не успя.
Грейс погледна към него, но не каза нищо.
— Ами четиридесет и едно? — продължи Нокс.
Тя пристъпи по-близо, за да погледне. Изглеждаше притеснена.
— Четиридесет и четири ли?
Нокс посочи към резките, оставени върху дървото на страничната облегалка.
— Какво е това? — попита той.
— Нищо…
— Защо премълчаваш, Грейс? — настоя за отговор Нокс.
— Цифрата четири е лош знак… — уклончиво отговори тя, очевидно опитвайки се да скрие нещо.
— Добре. И какво означава, Грейс? — продължи Нокс.
— Ами четири звучи като sei — смърт — отвърна тя.
Нокс замълча.
— Четиридесет и четири е още по-лошо число — продължи тя, — означава „умиращ или мъртъв“.
— Данър или Лу? — запита се Нокс на глас. Може би Данър беше ранен или пък Лу бе получил пристъп.
— Столът е само един — отбеляза Грейс.
— Данър е седял на него, сигурен съм — заяви той и посочи драскотините. Отиде до захвърлената топка тиксо и започна да я разплита. Намери едно парче, по което бяха полепнали отскубнати косъмчета и парченца кожа. Под светлината на фенерчето косъмчетата изглеждаха леко червеникави. — Данър е бил! Сигурен съм! — прошепна Нокс.
— А къде е Еди? — въздъхна Грейс. — Умиращ или мъртъв?
— Нека не изпадаме в гадания — предупреди я той. — Не сме намерили кръв. Засега няма сигнал за някакъв проблем. Има шанс тези типове да са професионалисти и да са държали заложниците разделени. Стандартна процедура за действие — така ако единият се измъкне и отиде при ченгетата, те ще задържат втория. Все още няма за какво да се тревожим.