Йонг Ченг бе всичко, което Фен Ки би искал да бъде — той беше богат. Не че един охранител можеше да забогатее от заплатата си, но пазарът на ценни книжа беше друга работа. Заедно със старите беззъби пенсионери по пижами Фен често се отбиваше до публичните аукционни къщи и при всяка възможност се опитваше да купува или да продава, ръководен от слуховете или от инстинкта си. Бе успял да отбележи единадесет процента печалба само за последните два месеца. Инвестираше всичко, което припечелваше, и то предимно в акции на „Йонг Ченг и синове“.
— Да видим какво имаме — каза Йонг и включи DVD плеъра, а на огромния плосък екран пред него се появиха кадрите, заснети от скритата камера в апартамента на Грейс.
— Изображенията са интерактивни. Можете по всяко време да прегледате което и да е от тях — отбеляза Фен, въпреки че не се съмняваше кои точно кадри щеше да предпочете шефът му. Лично беше подбрал цяло дивиди с излизането на обитателката на апартамента от банята и настаняването й в спалнята. Жената беше гола, а Фен добре познаваше шефа си.
Йонг Ченг не се посвени внимателно да прегледа кадрите няколко пъти.
— О, господи! — възкликна той. — Това вече добавя малко цвят в скучното видео!
— Тази е много умна — заяви Фен. — Виждаме я да влиза, но така и не сме я засекли да излиза от офисите на „Бертолд Груп“, и то при условие че много внимателно следим всички изходи.
— Сигурно използва дегизировка — предположи шефът му.
— Да. Това е единственото ни обяснение.
— И означава, че се е усетила! Забелязала те е, идиот такъв!
— Или пък просто е била предупредена от „Бертолд“ за отвличанията и не иска да рискува — предположи Фен.
— И защо да предупреждават точно нея, а не някого другиго от служителите? — попита Йонг.
На лицето на Фен се изписа объркано изражение.
— Трябва да считаме, че тя е наясно със състоянието на злополучния Лу в момента. Предполагам, че точно сега служителите на „Бертолд“ не са сред най-щастливите хора на света, а от това ми хрумва една добра идея.
— Но ще отбележа, че вчера не се опита да се дегизира за срещата си на обяд с някакъв wai guo ren — каза Фен и след кратка пауза добави: — Най-вероятно беше канадец или американец.
— А това е още по-интересно. Не, слушай, казах ти: тази не е стока. Пристигането й не е случайно. А от какво е продиктувана предпазливостта й? Страхува се от правителството, естествено и от Министерството на държавната сигурност… Какво друго? Знаят за отвличанията и може би проявяват по-специален интерес към новодошлите. Естествено! Така е! Ами фактът, че взема толкова много предохранителни мерки? Значи е наясно, че е важна за нас. Дали ще ни доведе до американеца? Замесена е в най-висша форма на измама и ни предизвиква да захапем въдицата или да я пуснем да си върви. Обаче за щастие ние разполагаме с много източници и можем да играем и с двете страни според това как ни е изгодно — въодушеви се почти до екстаз Йонг.
— Двамата май преглеждаха някакви финансови документи — каза Фен.
— Сметките на Лу?
— И на публично място? — усъмни се Фен. — Не, едва ли. Сервитьорката ми каза, че вероятно са били някакви разходни сметки.
— Платил си на сервитьорката? Ти си умен човек, Фен — похвали го шефът му.
— Така правя обикновено.
— Проследи ли чужденеца?
Въпросът постави Фен в неудобна позиция. Ако признаеше, че човекът му е изгубил следите на чужденеца, щеше да се окаже безотговорен пред шефа си. А ако признаеше, че не го е проследил, щеше да излезе, че е некадърен.
— Реших, че е по-важно да остана с жената — каза той накрая.
— Другия път мисли с главата си и си отваряй очите на четири, за да разбереш какво трябва да гледаш! — скара му се Йонг. — Чужденците разполагат с много власт, подмолни са и много са добри в правенето на бизнес.
— Но ако някой ще ни заведе до записките на Лу Хао, това ще е жената. От сигурен източник знам, че вече е говорила директно с Конската кожа. — Името на Маргарт на мандарински звучеше много близо до произношението на израза mar guar, който се превеждаше като „конска кожа“.
— Абсолютно всичко е важно, но най-същественото е да се доберете до името и заниманието на този wai guo ren. Твоята работа е информацията. Трябва да ми я осигуряваш! — строго каза Йонг.