— Господин Йонг би искал да ви покани, вас и още един гост, ако желаете, на коктейл в бар „Гламър“ тази вечер. Събитието е от седем часа и е официално.
— Ами аз… поласкана съм — отговори Грейс. — За мен би било чест, но…
Вероятно очаквайки колебанието й, жената побърза да добави:
— Господин Йонг би искал да ви поздрави по случай завръщането ви в Шанхай.
— Завръщането ми?
— Да… Разговарям с Чу Йойа, нали? — попита жената, споменавайки китайското й име.
— Точно така — потвърди Грейс. Явно вече я бяха проучили добре.
— Да запиша ли, че ще дойдете с придружител?
— Да, благодаря ви.
— Извинявам се, че ви съобщавам толкова късно за поканата, грешката е изцяло моя — учтиво каза жената.
— Не е необходимо да се извинявате.
— Ще се радваме да ви изпратим кола, ако нямате…
— Няма нужда — прекъсна я Грейс. Значи искаха да разберат и къде живее. — Ще бъда там в седем. В официално облекло.
— Както желаете.
— Тогава ще се видим довечера, госпожо…
— Катрин Ву — представи се жената. — Аз също ще се радвам да се запознаем. Да запиша ли, че ще дойдете с придружител?
— Да. Ще водя един клиент с мен, благодаря ви.
Щом затвори, Грейс чу някой да се покашля зад нея, обърна се и през главата й веднага мина мисълта каква част от разговора беше доловила Селена Минг, асистентката на Алън Маргарт.
Настана неловка тишина, но и двете не казаха нищо.
— Поздравления за новия апартамент… — започна след миг Селена.
— Обещанието си е обещание. Когато се съгласих да работя за компанията, бяха постигнати определени уговорки — заяви Грейс, която знаеше, че само заместниците на вицепрезидента на фирмата и хората над тях в йерархията имаха право на такова луксозно настаняване. Замисли се как ли изглеждаше това в очите на останалите служители китайци. — Защо не седнеш при мен? — попита след малко, посочвайки свободния стол до себе си.
— Не мога.
— Моля те.
Макар и с нежелание, Селена се настани до нея.
— Хубав ли е? Апартаментът, имам предвид? — попита тя.
— Много… — отвърна Грейс. — Желаеш ли да го видиш някой път?
— О, моля те, не бих искала да те притеснявам — отвърна момичето.
— За мен не би било притеснение. Всъщност господин Маргарт смяташе да ми изпрати ГФО — Годишните финансови отчети — вкъщи. Може би ще бъдеш така добра да ми ги донесеш, когато идваш?
— Ще трябва да попитам господин Маргарт, но ако той разреши, със сигурност! — отвърна момичето.
— Добре. Много ти благодаря. — Грейс се надяваше да избегне това препятствие, но чрез отправяне на молба до трето лице щеше да притисне Маргарт или да й даде счетоводните документи, или да обясни на Брайън Праймър от „Ръдърфорд Риск“ защо не желае да го направи.
— Да, аз също ти благодаря — оживи се момичето и усмихнато стана да си тръгва.
Вниманието на Грейс отново се върна към поканата за коктейла. Налагаше се да се свърже с Нокс. А след това щеше да й трябва и нова рокля.
10:25 часа
квартал Хуанпу
Въздухът в града беше сивкав и гъстите облаци прах замъгляваха видимостта. Пешеходците по улиците, мотористите и велосипедистите носеха стерилни маски на лицата си, за да се предпазят от вредния смог.
Козловски чакаше пред входа на полицейския склад за конфискувани превозни средства, а вратата му беше обозначена само с една малка табелка.
— Ако това се получи — заяви Козловски, — аз ще си избера някои от бракуваните неща, но след това ще си платя. Не приемам подаръци.
— Дадено — съгласи се Нокс.
— Колкото до другото ти не толкова деликатно искане, ще ти кажа само едно: пристъпвай внимателно, приятелю.
— Някакъв инспектор Шен е разпитвал шефа на „Бертолд Груп“ Алън Маргарт за американски филмов екип и изчезналия му оператор… — Нокс преразказа това, което Дулич му беше споменал при редовния им разговор вчера вечерта. Знаеше, че при искането на услуги директният подход бе най-правилен и че само така можеше да се добере до лаптопа на Данър, в случай че Козловски го беше взел, както Нокс подозираше.
Самият Козловски с нищо не издаде, че казаното му е направило някакво впечатление или че знае нещо по въпроса. Това беше нова територия за приятелството им.