Последва обаждането, което не му се искаше да направи. Използва айфона, като реши, че Дулич може да плати и за това — знаеше, че така няма да го подслушват.
Томи отговори на третото позвъняване, а гласът му от Детройт звучеше тъй ясно, сякаш брат му се намираше в съседната стая.
— Здрасти, братле! — поздрави Нокс.
— Джони! — зарадва се Томи.
Брат му беше единственият човек, на когото бе позволено да го нарича така. Гласът му прозвуча толкова радостно, сякаш камион със сладолед току-що бе спрял пред къщата им.
С правилните лекарства, специализирано наблюдение и спазване на стриктен учебен режим Томи се справяше доста добре. Можеше успешно да поеме отговорностите на съвместната им работа. Брат му истински се наслаждаваше на видеоигри и до голяма степен се беше научил да ползва градския транспорт съвсем самостоятелно. Живееше сносен живот. За щастие, не му хрумваше да търси несъществуващи чудовища, скрити зад завесите, а Нокс се стараеше да е близо до него колкото може повече.
Пропуснатото плащане към Ейми бе сигнална лампичка. Нокс не искаше да влиза в онлайн сметките им от Китай, не би желал да дава на китайските интернет следователи да душат наоколо.
— Как е? — попита Нокс.
— Всичко е наред — каза Томи.
— Върви ли бизнесът?
— Не може да е по-добре.
— Тук има малък проблем — рече Нокс.
— Къде?
— В Шанхай. Ейми не си е получила банковото плащане.
Последва тишина.
— Перлената дама — напомни му Нокс.
— Но това беше преди месеци — обади се Томи.
— Да, именно. — Нокс се впечатли от факта, че брат му си спомняше.
— Нямаше ли да знаем, ако трансферът не е минал? — попита Томи, който все още се бореше с концепцията за прехвърляне на реални пари по интернет.
— Да, трябваше да знаем — отвърна Нокс.
— Искаш да кажеш, че аз трябваше да знам — натърти брат му.
— Не съм споменал такова нещо.
— Но това си мислиш.
— Недей да приказваш така, Томи, не си мисля това — отговори Нокс.
— Смяташ, че аз съм прецакал нещата — настоя брат му.
— Ако ти си ги прецакал, щях да ти кажа, че си виновен. Кога е имало случай да не ти говоря направо?
— Тогава за какво се обаждаш?
— Защото дължим много пари на важен доставчик и искам да изясним нещата. Това е всичко. Недей да преувеличаваш — спокойно каза Нокс.
— Ще трябва да проверя какво е записано при Ев — отговори брат му, споменавайки счетоводителката им Евелин Ритер.
— Да, точно така. Оттам трябва да започнем. Вземи данните за банковия трансфер и виж дали има някаква причина да не е минал… Ще го изпратим отново — каза Нокс. — Записваш ли си?
— Не съм глупав, естествено, че си записвам — отговори брат му.
— Провери и останалите плащания. Ев може да ти помогне. Не проумявам как е възможно да е пропуснала това, но все пак и по-странни неща са се случвали. Обзалагам се, че проблемът е от тази страна, нали ги знаеш какви са китайските банки.
Томи беше по ученически влюбен в симпатичната им счетоводителка и на Нокс не му харесваше особено как се развиваха взаимоотношенията им. Не можеше да реши дали просто ревнува заради това, че Ев бе привлякла вниманието на Томи, или по-скоро се чудеше защо привлекателна и умна жена като нея би обърнала внимание на момче с ограничени социални умения като него. Беше факт обаче, че Ев беше доста време с брат му и двамата си прекарваха наистина добре, което за Нокс бе благословия, която не би разрушил с лека ръка.
— Как вървят нещата иначе? — поинтересува се Нокс.
— „Тигрите“ са много зле.
— Е, това вече е новина — засмя се брат му.
— А ти как си? — попита Томи.
— Оглеждам се за внос на стари мотоциклети — отвърна Нокс, който бе живял с лъжата достатъчно дълго, така че да я възприеме почти за истина.
— Сериозно ли?
— Тук имат някои истински съкровища. От години копират беемве и руските дизайни и са ги направили по-хубави от оригиналните. Можем да ги вземем много евтино, да ги приведем към стандартите и след това да ги продадем по за пет-десет хиляди всеки.
— Мислех, че не ми е позволено да се качвам на мотоциклет — отговори Томи, а гласът му прозвуча по детски разочаровано.