— Как така го познаваш? Откъде? — удиви се Нокс.
— Беше на коктейла на Йонг Ченг.
Нокс се приближи, за да го огледа отблизо. Тя беше права: мъжът беше бодигардът, който така и не се отдалечи от домакина на партито.
— По дяволите! — впечатли се Нокс.
Той отиде до скутера си и го насочи към края на улицата. Миг по-късно Грейс грациозно преметна крак през седалката, обви ръце около кръста му и двамата потеглиха.
Сряда, 29 септември
2 дни до размяната
12.
06:20 часа
квартали Жабей и Пудон
Шанхай
Направиха първия обход, само да огледат. Нокс управляваше скутера, а зад гърба му Грейс държеше джипиеса и му даваше напътствия. Гласовите бележки на Данър все още звучаха в главата на Нокс и той ги преразказа на Грейс. След това двамата убиха час време в парк Джинг, където посрещнаха изгрева.
— Искам да задържиш това. — Той й подаде своето копие от хард диска на Данър. — Като застраховка. Освен това ще ни трябва лаптоп, трябва веднага да разгледаме съдържанието на този диск.
Грейс го изгледа, объркана.
— Колкото може по-скоро! — настоя той.
— Не е проблем. В Шанхай лаптопи се продават на всеки ъгъл и освен това са евтини.
Нокс се засмя и тя също се усмихна свенливо, прикривайки устните си с ръка. Прииска му се да й каже да не крие усмивката си, но не се реши.
— Обичаш ли я? — изненадващо го попита тя.
Нокс се замисли, преди да отговори, и внимателно подбра думите си:
— Запозната ли си с физиката на елементарните частици? При сблъсъка на протон или неутрон след ускорението им се отделя енергия, която се разбива на по-малки частици, които след това биват улавяни. Ето така възприемам и аз любовта. Изпитвал съм енергията, която се освобождава при раздялата, и все още чакам улавянето… — обясни той и след малко добави: — Но у дома… не е каквото си мислиш.
— Не знаеш какво си мисля — усмихна се тя.
— Ние нямаме контрол над тези неща — отвърна той. — Разбираш ли? Те вземат надмощие над нас.
— Разбирам те много добре.
— Какво има контрол над теб? — попита той.
Грейс не отговори.
— Предполагам, че е връзката със семейството на Едуард Лу — стреля напосоки Нокс, засягайки темата право в целта.
Грейс го изгледа изпитателно.
— По-големият брат на Едуард се казва Джиан Лу — продължи тя, а Нокс замълча, изчаквайки я да довърши. — Ние… Ами аз съм отговорна за назначението на Едуард Лу в „Бертолд“ — призна тя накрая.
— Чувстваш се отговорна. Разкажи ми за Джиан Лу — помоли я Нокс, но настоятелният му тон я накара да замълчи.
— Не мисля, че искам да го правя — отвърна тя.
— Романтична връзка, така ли? — досети се Нокс. Тя не отрече. — Минала или настояща? — продължи да разпитва той, но отговор не последва. — Или пък и двете… — заключи накрая той. — Значи и това е част от причините да се замесиш в това.
— Има определени семейни задължения… — започна Грейс.
— Всичко е за пред хората — прекъсна я Нокс.
— Какво ли разбираш точно ти от тези работи… — ядоса се тя.
— Брат ми, споменах ти за него. Възприятията и действителността са две много различни неща. Може би знам много повече, отколкото предполагаш.
— Съмнявам се…
— Надяваш се на втори шанс — предположи Нокс. — Ако спасиш по-малкия брат, може би ще спасиш и романтичните чувства.
Грейс го изгледа унищожително, но все пак не отрече думите му. Не след дълго небето изсветля съвсем и двамата отново се метнаха на скутера. Сутрешният уличен трафик беше спокоен, въпреки че първите магазини и закусвални вече отваряха врати. Ароматът на дървени въглища и печено свинско изпълни въздуха.
Маршрутите, по които се движеха, ставаха все по-познати. Нокс намали, щом приближиха до първото отбелязано в джипиеса място. Гласът на Данър му подсказа, че тук беше бездетната двойка четиридесетгодишни китайци. Нокс намали и спря край тротоара.
Грейс скочи пъргаво почти в движение и побърза да му хвърли каската си.