— Ами ако се познават? Ако този се обади нататък по веригата и предупреди останалите?
— Това е една от причините да им взема телефоните — напомни й той.
— Мислех си, че ги прибра, за да видиш на кого са се обаждали и кого познават — предположи Грейс.
Нокс не отговори. Жената срещу него беше умна, нямаше две мнения по въпроса.
— Но ако той все пак звънне по веригата, за да предупреди? — повтори провокативно тя.
— Какво очакваш да ти кажа?
Грейс не отговори. Двамата се качиха на скутера и потеглиха, а тя отново обви кръста му с ръце. Четеше насоките от джипиеса, докато Нокс си припомняше всичко, което Данър бе записал така, сякаш беше оставил съобщения лично до него.
Придвижваха се от един квартал в друг и с всяка следваща спирка усъвършенстваха уменията си за разпити. Грейс на два пъти беше принудена да се бие, отговаряйки на нападение с технически умения и сила. Двамата успяха да се справят с още трима от получателите на подкупите на Лу, довеждайки общия им брой до четири. Най-сетне се озоваха в един от скъпите квартали. Спряха пред модерна жилищна сграда с гледка към река Хуанпу.
Гласовите бележки на Данър отбелязваха етажа и апартамента и съдържаха коментари за охраната във фоайето. Нокс подаде на Грейс втора бейзболна шапка, с която да скрие лицето си от охранителните камери.
— В тези сгради не живеят чужденци — обясни тя. — Тук са настанени само лица от Партията и китайски бизнесмени, все важни клечки. Всеки в Шанхай знае този адрес.
— Инспектори по строителството ли? — предположи Нокс.
— Няма как да знаем със сигурност… Не и докато не намерим счетоводните документи на Еди. — Грейс му напомни, че не може да анализира нещо, което още не е виждала.
— В този квартал живеят всякакви успели хора — продължи тя. — Вероятно има и инспектори, както и архитекти, инженери и представители на регионалните строителни камари — все шефове, от които зависи вземането на решение.
— Още е доста рано — отбеляза Нокс. — Имаме основания да вярваме, че повечето са по домовете си.
— Двама от тях живеят в една и съща жилищна сграда, в един от небостъргачите — напомни му тя.
— Да, на петия и на дванадесетия етаж.
— А щом се отбием при единия, много е вероятно — всъщност почти е сигурно — че няма да можем да проведем второто интервю в същата сграда — заяви Грейс.
„Интервю…“, помисли си Нокс.
С всяко следващо място на което спираха, той все повече потъваше в яростта си. Бе започнал да се наслаждава на наказанията, които прилагаше, и да трансформира яда си от отвличането на Данър в юмручна сила. Дори очакваше всяка следваща спирка с нетърпение. Въобще не би помислил за проблемите, които можеха да си навлекат в тази сграда, ако Грейс не го беше предупредила.
— В това е въпросът — каза той. — Не може да избираме единия или другия. Тези с властта, както ти ги описваш, може би са точно хората, които търсим.
— Да — съгласи се Грейс. — Трябва да координираме действията си максимално добре.
— Да не би да предлагаш да се разделим? — предположи Нокс. Тя отдавна недоволстваше срещу похватите му на работа.
— Имаме ли друг избор? — запита го тя, а Нокс си представи как злорадства вътрешно.
— Винаги имаме избор.
— Тогава аз ще се заема с петия етаж. Така поне, ако ме изхвърлят през прозореца, няма да падна от много високо — пошегува се Грейс.
— Сега майтап ли ще си правим? — подразни се Нокс.
— Уча се — усмихна се тя, а той се разсмя с глас.
— Разбираш ли, че… — започна мъжът, ала Грейс сложи леко пръст на устните му.
— И то много повече, отколкото би могъл да ми повярваш… — каза тя и побърза да отдръпне пръстите си от лицето му.
Нямаше скрит смисъл в докосването й, нищо не искаше да каже с него. Но въпреки това пръстите й оставиха странен гъдел върху устните на Нокс. И за пръв път от коктейла насам го накараха да забележи женствеността й, да усети нежната й сила, която нарочно не го завладяваше…
— Има само два начина да проникнем вътре — каза той: — със сила или с хитрост.
— Остави това на мен — отвърна Грейс. — Двамата заедно ще се качим в апартамента на дванадесетия етаж, а оттам сама ще сляза на петия.
Преминаха покрай двамата портиери във фоайето. Грейс вървеше хванала Нокс под ръка, и се стараеше да изглежда ослепително секси. Успя да влезе в ролята си толкова бързо, че дори той се изненада, което бе и първоначалното й намерение. Ръцете й постоянно шареха по тялото му, докато кокетничеше и му говореше нещо на ухо. Издърпа ръката му около кръста си и я задържа там. Момчетата от охраната, облечени в евтини сиви костюми, не можеха да откъснат очи от нея и не биха си позволили да спрат такава жена, не и ако придружава wai guo ren.