Грейс пристъпи към тях, но Нокс я спря и направи няколко снимки с камерата на айфона си. Наблизо имаше и дървен стол с облегалка, а на циментовия под до него се виждаха захвърлени няколко ленти от използвано тиксо. Нокс посочи към стола и вдигна пръст пред устните си, за да я предупреди да не вдигат шум, докато не огледат мястото внимателно. Без да казва нищо, посочи на Грейс да тръгне наляво, а самият той пое надясно. Огледаха всички ъгли и скришни места в помещението.
— Чисто е — тихо каза Грейс.
— Тук също — обади се Нокс от другия край.
Двамата се върнаха при вратата, където беше захвърлена някаква завивка, свита на топка, и още използвано тиксо.
— Столът е само един — отбеляза Нокс.
— Значи са ги разделили — изрече тя.
— Да — отвърна той, обладан от неприятно предчувствие. И двамата съзнаваха какво може да означава това.
— Ще огледаме доказателствата — продължи Нокс. — Ти се заеми с храната и пластмасовите столове, аз ще остана тук с това.
— Добре — отвърна тя, усещайки тревогата му, че може би Данър е мъртъв.
Докато тя работеше зад него, Нокс се опита да си представи цялата обстановка, да „види“ хората, които са били на това място, а не просто огромното празно пространство. Представи си Лу на стола, завързан с тиксо. Потвърждаваше се от слоя лепкаво вещество, останал по предните крака на стола на височината на глезените и на двете облегалки за ръцете. Забеляза петната под стола, усети неприятната миризма и предположи, че заложникът е бил държан завързан дълго време без възможност да става за физиологичните си нужди. След това погледът му се спря на плосък пластмасов предмет, оставен до стената — беше болнична подлога. Представи си похитителите, седнали на пластмасовите столове, как пушеха, хранеха се и убиваха времето си. Приклекнал, Нокс заобиколи стола и спря.
Това, което видя, го накара да промени стратегията — тук беше седял не Лу, а Данър. На задния крак на стола бе забелязал три прави черни резки. Това беше съобщение от Данър — „трима похитители“. Нокс усети как тревогата му започна да утихва.
— Не е бил Лу — каза той. — Бил е Данър. Тук, на стола! Пазили са го трима мъже.
— Да, трима — съгласи се Грейс. — И аз така реших. Единият е пушач, другият е левак и вегетарианец, а третият е бил доста нервен.
— Сериозно ли говориш?! — невярващо възкликна Нокс.
Грейс го изгледа унищожително и продължи:
— Виж този стол, пепелта от цигари и угарките — посочи тя. — Пред стола в средата има кутийка от бира, но е оставена отляво, не отдясно, значи е левак. В пицата, която е останала, няма месо, значи е вегетарианец. Пред последния стол има накъсана и смачкана салфетка, от която са свивани топчета. Определено там е седял някой изнервен.
— Ще повярвам на думите ти — измърмори Нокс.
Не му бяха необходими резултатите от ДНК тестовете. Беше сигурен, че точно Данър беше седял на стола. Разгледа го по-съсредоточено, използвайки писалката с халогенно фенерче, и обърна по-специално внимание на местата, където си личаха залепванията на ръцете. Погледна резките, издраскани с нокът върху облегалката за ръце, от няколко различни ъгъла.
— Числото четиридесет и четири говори ли ти нещо? — попита след малко той. Помъчи се да направи снимка на резките, но не успя.
Грейс погледна към него, но не каза нищо.
— Ами четиридесет и едно? — продължи Нокс.
Тя пристъпи по-близо, за да погледне. Изглеждаше притеснена.
— Четиридесет и четири ли?
Нокс посочи към резките, оставени върху дървото на страничната облегалка.
— Какво е това? — попита той.
— Нищо…
— Защо премълчаваш, Грейс? — настоя за отговор Нокс.
— Цифрата четири е лош знак… — уклончиво отговори тя, очевидно опитвайки се да скрие нещо.
— Добре. И какво означава, Грейс? — продължи Нокс.
— Ами четири звучи като sei — смърт — отвърна тя.
Нокс замълча.
— Четиридесет и четири е още по-лошо число — продължи тя, — означава „умиращ или мъртъв“.
— Данър или Лу? — запита се Нокс на глас. Може би Данър беше ранен или пък Лу бе получил пристъп.
— Столът е само един — отбеляза Грейс.
— Данър е седял на него, сигурен съм — заяви той и посочи драскотините. Отиде до захвърлената топка тиксо и започна да я разплита. Намери едно парче, по което бяха полепнали отскубнати косъмчета и парченца кожа. Под светлината на фенерчето косъмчетата изглеждаха леко червеникави. — Данър е бил! Сигурен съм! — прошепна Нокс.
— А къде е Еди? — въздъхна Грейс. — Умиращ или мъртъв?
— Нека не изпадаме в гадания — предупреди я той. — Не сме намерили кръв. Засега няма сигнал за някакъв проблем. Има шанс тези типове да са професионалисти и да са държали заложниците разделени. Стандартна процедура за действие — така ако единият се измъкне и отиде при ченгетата, те ще задържат втория. Все още няма за какво да се тревожим.
— Звучиш така, сякаш се опитваш да убедиш повече себе си, отколкото мен — каза тя.
— Така ли? — учуди се Нокс. — Ами ти с твоя левак вегетарианец?
— Оставил е наядено парче пица, отхапвал е от лявата му страна. Освен това се опитваш да смениш темата — отвърна тя. — От къде на къде обикновен доставчик ще знае този адрес? А и е явно, че тук не е мястото, където е бил държан Еди… В това няма смисъл.
— Нека не прибързваме — рече Нокс. — Данър е жив и съдейки по миризмата на това място, той е бил преместен малко преди да дойдем тук. — Във въздуха все още се усещаше цигарен дим и си личеше, че някой е бил тук през последните няколко часа. — Имаме доставчика на „Шерпа“ — продължи Нокс, — но той е действал самостоятелно.
— А монголците?
— Обикновено похитителите наблюдават лицата, от които искат плащане на откупа. Видяхме, че монголците наблюдаваха апартамента на Лу, и това се връзва. Или просто и те, също като нас, търсят записките му.
— Виждала съм и добре облечени китайци да наблюдават сградата на „Бертолд Груп“ откъм парка Шанян. — Грейс му разказа за мъжете, от които се беше измъквала, преоблечена.
— Да, сигурно работят с монголците, но може и да са самостоятелни. А ако забравим за човека от „Шерпа“, това прави две различни групи, с които трябва да се занимаваме — обобщи Нокс.
— Добре облечените може да са от БНС — предположи Грейс. — Или пък да са независими. А може и да са самите похитители.
— Ако са похитителите, значи нямаме обяснение кои са монголците. Слушай, това беше следа, която трябваше да проверим, но златният пръстен все още се крие в записките на Лу — отбеляза Нокс.
— За какъв златен пръстен говориш?
— Това е наградата — поясни той. — От доставчика на „Шерпа“ знаем, че са го нападнали монголците. Пребили са го, след като е оставил бележката с искане за откупа в „Бертолд“, така че те са наблюдавали или „Бертолд“, или самия доставчик. Те не са похитителите. Разполагаха с адреса преди нас, но докато стигнат дотук, мястото вече е било изпразнено.
— И защо смяташ така? — попита тя.
— Няма следи от борба.
Грейс кимна.
— Значи доставчикът на „Шерпа“ е трябвало да изпрати някакво кодирано съобщение веднага щом е успял да остави искането в „Бертолд“ и да се оттегли оттам. Така и не е имал време да го направи, защото точно тогава са го нападнали монголците.
— Същевременно похитителите са събрали всичко и са преместили Дани. Да, връзва се — продължи Нокс. — Но ако е вярно, това би означавало, че мозъкът, замислил операцията, е допуснал аматьорска грешка, като е издал къде държат заложника на човека от „Шерпа“. Защо би направил такова нещо?
— Може да са хора на „Триад“ — предположи Грейс. — Или някой по-неопитен в отвличанията.
— Като например конкурент на „Бертолд“ — довърши мисълта й той.
— И тук отново се връщаме на това, че ни трябват записките на Еди за поощренията.
Нокс се намръщи на евфемизма за подкуп, който тя използва.