За малко и двамата мълчаха.
— Сигурен ли си? — попита най-накрая Стивън.
— Когато Боби де Уолт има информация, тя е абсолютно сигурна.
Стивън се замисли за Лъки и се намръщи. Защо не му беше казала? Защо пък трябваше да му казва? Той не й беше казал нищо за себе си.
Но тя, естествено, е знаела кой е той. Сигурно е подготвила цялата игра, за да разбере може ли да изкопчи от него нещо.
И прекъсването на тока в целия град? Май въображението ти се развихря, момче!
Беше съвпадение.
— Пиленцето изглежда е дяволито парче — отбеляза находчиво Боби. — Има снимка в досието. Бонати й е кръстник. Била е на откриването на „Маджириано“ във Вегас. Хайде, Стивън, кажи какво знаеш, де!
Стивън неопределено махна с ръка.
— Нищо.
— Нищо? Тогава защо издирваш колата й?
— Господи! Ако разбера, че е съучастничка на Бонати, ще ти съобщя — рязко каза той. Почувства се необяснимо разочарован. Как въобще можа да се забърка с дъщерята на Джино Сантейнджело?
Телефонната уредба в офиса иззвъня.
— Да? — изстреля той.
— Господин Баркли, майка ви е тук и желае да ви види. А току-що пристигна съобщение, че документите, които очаквате, са готови и можете да ги вземете.
— Благодаря, Шийла. Случайно да си разбрала защо майка ми е тук?
— Не. Може ли да се качи при вас?
— Да — скочи от стола зад бюрото си и направи знак с вдигнат палец към Боби. — В играта сме. И ще я изиграем успешно.
Боби нададе победен вик.
В същия момент Кери влезе в кабинета му и Стивън я грабна в прегръдката си. Притисна я до себе си силно и топло.
— Мамо, толкова съм ти благодарен, че най-накрая намери време да откриеш къде работя, но в момента работим по много спешен случай. Защо не наминеш утре. Ще обядваме заедно.
— Стивън — гласът й беше сподавен, задъхан, — трябва да говоря с теб.
— Не сега, скъпа. Съжалявам, но в момента се готвя да дам ход на най-неразбиваемото съдебно обвинение за годината. Истински бисер. Л. У.
— Това означава лично удовлетворение, госпожо Баркли — засмя се Боби.
— Много е важно — тихо каза Кери. — Нямаше да дойда тук, ако не беше толкова важно.
— Тогава ще се отбия при теб по-късно — протегна, грабна сакото си и го преметна през рамо.
Боби се приближи до него, телата им почти се допряха.
— Твоята стара лейди не изглежда много добре — прошепна той.
Едва сега Стивън я погледна. Вярно, не изглеждаше изискана и изрядна както обикновено.
— По-късно — той леко я целуна. — Обещавам. Защо сега не се прибереш вкъщи и не си починеш малко? Изглеждаш ми малко различна. С кола ли си?
Тя вяло кимна, после едва чуто прошепна, като се мъчеше да овладее неконтролираните нервни тръпки, които обхванаха цялото й тяло:
— Дай ми ключа от апартамента си. Ще те чакам там.
— Е, сега ми стана ясно. Имала си скандал с Елиът.
Тя нито отрече, нито потвърди. Той бързо бръкна в джоба си и извади ключа от апартамента си.
— Ще се прибера най-рано след два часа. Настани се спокойно — той й подаде ключа, после се обърна към Боби: — Хайде, Боби, започваме.
Кери остана неподвижна, вперила поглед в сина си, който бързо напусна стаята. За стотен път се попита дали е взела правилното решение. Докато пътуваше в таксито до къщата на Енцо Бонати, имаше достатъчно време да размисли. Всъщност какъв беше планът й? Да тръгне решително към входната врата, да заяви, че иска да види Бонати, да влезе при него и да го застреля? Така ставаше само по филмите, но животът беше доста по-различен от киното.
Имаше безброй „можеше ли да…“
Можеше ли да се изправи лице в лице с Енцо?
Можеше ли да използва пистолета?
Можеше ли действително да застреля най-хладнокръвно друго човешко същество?
Можеше ли да избяга до колата и да се измъкне от къщата незабелязано?
Постепенно, докато пътуваше в задушната наета кола с изключена климатична инсталация, плувнала цялата в пот, тя осъзна, че намеренията й са неизпълними. Замисли се за други варианти.
Но се оказа, че има само един.
Да каже на Стивън истината. Да му разкаже всичко.
Веднага, щом взе това решение, сякаш животът се върна в нея. Почувства се енергична и млада. Запали колата и подкара към града, без да обърне поглед назад.
Стивън имаше право да знае. Каквото и да се случеше, щеше да му каже истината.
— Какво, по дяволите, става с това момче? — изгърмя Джино. — И знаеш ли какво? Стори ми се, че като че ли бърка под сакото си за пищов. Забеляза ли движението му, Коста?