Влезе в спалнята.
— В банята съм — безгрижно извика Лъки. — Искам да ти покажа нещо.
Той отиде до вратата на банята и веднага разбра всичко. Но беше късно. Беше в капан.
Закова се на прага и се втренчи в Лъки. В ръцете си държеше собствения му пистолет. Насочен към него.
— Можем да поговорим… — започна той.
— Никога не подценявай силата на една жена, старче — каза тя спокойно. — Това е за сбогом от Джино, Дарио и Марко… най-вече от Марко. Е, естествено и от мен.
Дръпна спусъка. Първият куршум прониза корема му и червата му се разпиляха по килима.
Вторият куршум го улучи, докато падаше, във врата.
Не усети третия.
За Енцо Бонати всичко беше свършено.
Лъки чу в далечината сирените на полицейските коли.
Всичко наред ли е вече, Марко?, прошепна тя като молитва. — Всичко наред ли е, скъпи?
Когато колата със Стивън, Боби и двамата детективи, които щяха да извършат ареста, приближи резиденцията на Енцо Бонати, единият от детективите забеляза:
— Нещо става. Като че ли някой ни е изпреварил.
Стивън почувства оловна тежест в стомаха си. Пред тях се виждаха мигащите светлини на две полицейски коли.
— По дяволите! — изруга той. Инстинктът му подсказа, че неговият звезден миг няма да се състои.
Едно униформено ченге охраняваше портала към имението. Вдигна ръка и спря колата им.
— Какво става? — възбудено попита Стивън с подадена през спуснатото стъкло на колата глава и протегната ръка със служебната си карта.
Ченгето сви рамене.
— Имало е стрелба. Някакво момиче се обадило в участъка за помощ… изнасилвали го… Та то застреляло Бонати.
Оловната тежест в стомаха на Стивън сякаш стана още по-тежка.
— Мъртъв ли е?
— С тия три куршума в тялото и вие нямаше да останете жив…
— Мили Боже!
— Амин — тъжно заключи Боби.
— Да влезем — предложи Стивън.
— Добре е да го направим — съгласи се Боби. — Поне ще огледаме трупа.
Завита в одеяло, седнала в кухнята, Лъки отговаряше на въпросите на детектива.
— Когато ме сграбчи, направо се изумих — тя го гледаше невинно, с пълни със сълзи очи. — Моля ви, разберете ме, този човек винаги ми е бил като баща.
Полицаят кимна съчувствено.
— Той… държеше се като животно… разкъса роклята ми, нахвърли се върху гърдите ми… — Лъки избухна в ридания. — Беше толкова страшно… ужасно…
— Знам, че вие е много трудно, мадам. Все пак, по-нататък какво се случи?
— Знаех, че държи пистолет в банята… показвал ми го е много пъти… Изтичах и го грабнах. Той тръгна след мен. И тогава пред очите ми притъмня…
— Но сте успяла да стреляте.
— За да се защитя.
— Естествено.
Стивън огледа трупа. Нямаше нужда да го разглежда като Боби. Един поглед му беше достатъчен.
— Къде е момичето? — попита той.
— В кухнята — каза му фотографът от екипа. — Истинска красавица.
Пред стълбите за горния етаж стоеше русокосо момиче с кравешко лице и гърди като вимета. До нея пристъпваше на място мъж на средна възраст — по всичко личеше че е от хората на Бонати — загорялото му тлъсто лице се гърчеше, сякаш всеки миг щеше да избухне в плач.
Две отломки от разбития кораб на Енцо Бонати.
— По-добре да ги отведем в участък и там да вземем показанията им — предложи едно едро и яко ченге, което ги охраняваше.
— Искам адвокат — настоя русокосата крава.
— И за какво ти е притрябвал адвокат, миличка? — попита полицаят, без да откъсва похотливи очи от щедрите форми, с които природата я беше надарила. — Не си направила нищо лошо, нали?
Стивън влезе с широка крачка в кухнята. Лъки вдигна очи. Погледите им се срещнаха. Стори му се, че иска да го поздрави. Не отвори уста. Затвори очи и не каза нищо.
— Това ли е заподозряната? — попита той, без да успее да скрие изненадата в гласа си.
— Какво има, тук да не е летище „Кенеди“ — тросна се разпитващият Лъки детектив. — Кой сте вие?
Стивън извади и му показа служебната си карта.
— Стивън Баркли — каза той достатъчно силно, за да го чуе и тя. — Заместник-главен прокурор.
Тя безучастно обърна към него очи. Бяха безчувствени и далечни.
— Големи бързаци сте вие, от прокуратурата! — не сдържа негодуванието си детективът.
— Ръководя специално разследване за Бонати. Приключихме и пристигам със заповед за арест.
— Май сте позакъснял.
— И аз така разбрах. Може ли да поговорим за малко?
Детективът изпусна въздишка на досада, но се надигна от стола си до масата. Двамата отидоха до вратата.
— Как виждате нещата? — тихо попита Стивън.
Детективът се изкашля.
— Дъртият пръч се е опитал да я изнасили. Няма улики да е нещо друго освен обикновен случай на самозащита.