— Просто исках да знам — хвърли бърз поглед към Лъки. Очите й гледаха надолу, видът й беше окаян и съкрушен. — Тогава за мен повече работа тук няма, така мисля. Или да ви помогна с нещо?
— Да помогнете! — недоволно се изпусна детективът. — Откога вие от прокуратурата ни помагате? — върна се до масата, седна и започна да си записва нещо в омачкания си бележник.
Внезапно Стивън усети блестящите очи на Лъки върху себе си. На свой ред и той впи поглед в нея.
Много бавно тя раздвижи устни, без да издаде и звук:
Здравей, Стивън!
После продължи със същите бавни, беззвучни движения:
До скоро, областен прокуроре!
Прииска му се да й каже нещо — без значение какво. Но много добре разбираше, че не бива дори да си отваря устата.
Тя слабо се усмихна — с уморена усмивка, в която пролича облекчение. Той изведнъж усети също умора — смазваща, отпускаща умора и в мига, в който си позволи да въздъхне вътрешно, тя му намигна. Дръзко, предизвикателно. Едно намигване запазена марка Сантейнджело.
По дяволите! Цели две години напрегната работа отидоха на вятъра, а тя намигаше!
Не се сдържа и също се усмихна.
Е, почти.
Епилог
Погребението на Енцо Бонати се превърна в събитие. Погребаха го в разкошен бронзов ковчег, който струваше две хиляди долара.
От всички краища на страната се стекоха хора, които можеха да си позволят лошата слава да ги забележат на погребението на човек като Бонати. Членовете на фамилията бяха в черно, двамата му синове носеха траурните костюми, с които предния ден бяха изпратили във вечното им жилище близнаците Касари във Филаделфия.
Енцо беше изложен в бронзовия ковчег за поклонение три дни в резиденцията в Лонг Айлънд. Три дни приятели, роднини и съдружници му отдаваха своята почит.
Джино Сантейнджело не беше сред тях, защото все още беше прикован към леглото след скорошния сърдечен пристъп. Затова изпрати цветя — огромен букет хризантеми с бележка:
На моя приятел Енцо. Всяка стъпка ни води до следващата.
Отец Амерати, който извърши опелото, произнесе трогателно слово и завърши тържествено:
— Енцо Бонати беше джентълмен… почти до самия си край.
Стивън се върна в града и отиде направо в прохладния си апартамент. Беше силно разстроен от случилото се.
В апартамента му го очакваше майка му.
— Стивън — каза тя, — трябва да ти разкажа една история. Искам да седнеш и да ме изслушаш, без да ме прекъсваш.
Когато тя приключи разказа си и замълча, Стивън усети как всичко около него се сгромолясва. През целия си съзнателен живот се бе гордял с произхода си, със своя баща, когото никога не беше виждал.
Кери не му спести и най-малката подробност — разказа му всичко, от самото начало.
— Кой тогава е моят баща? — попита той. — Кой?
— Не знам — простичко отговори Кери. — В нощта, в която ти бе заченат, бях с двама мъже. С единия от тях отидох по свое собствено желание, а другият… — тя безпомощно сви рамене — …ме изнасили.
— Знаеш ли имената им? — твърдо попита той.
— И да ги знам, имената няма да ти помогнат да разбереш.
— Кажи ми ги!
— Фреди Лестър… Момче от висшето общество… Не знам много за него.
— Бял?
Тя кимна.
— А другият?
— Джино Сантейнджело.
Мина доста време, преди Стивън да се окопити от шока.
Той заряза работата си и замина за Европа. Прекара в пътуване почти две години. Накрая срещна едно момиче, едно красиво чернокожо момиче, което работеше като манекенка. Не беше Зизи. Нито Ейлийн. И най-вече не беше Лъки.
Но Лъки все още присъстваше в мислите му.
Понякога.
Кери се разведе с Елиът. Отказа се от богатство, положение и досегашния си начин на живот. Настани се в малка, скромна къща на Файър Айлънд. Намираше се на няколко минути пеша от къщата, в която бяха живели заедно с Бърнард.
Когато през хиляда деветстотин седемдесет и девета Стивън се завърна в Америка, той отиде да я види.
— Разбрах всичко — каза той.
Беше казал повече от достатъчно.
Уорис Чартърс се върна в Холивуд. Беше понесъл още един удар под пояса от гадния филмов бизнес. Но той беше оптимист. И утре е ден — беше мотото му в живота.
Взе със себе си Имоджин — мацето с близо метър гръдна обиколка — и направи от нея звезда.
Тя остана с Уорис, докато настъпи и нейното време. Скрои му поредния мръсен номер — заряза го заради един двайсетгодишен чернокож баскетболист от Националната лига.
Този удар го довърши емоционално. Той ги застреля и двамата в една мотелска стая в Холивуд и завърши живота си в затвора. Там наистина се осъществи напълно — превърна се в царя на тълпите.