Разсъжденията му бяха прекъснати от силен удар в ухото, при което съдържанието на изпитата бутилка шотландско уиски се изля от устата му, последвано от лазанята, с която бе вечерял преди това.
— Смрадлив плъх! — от отвращение нападателят му вече се давеше. — Чуваш ли, боклук такъв!
На Паоло му се стори, че долавя познати нотки, но все още не разпознаваше гласа. Не му достигна и време — съкрушителен удар разби челюстта му и той рухна на пода.
— Само да си посмял да я пипнеш с пръст! — предупреди го гласът. — Тогава няма да ти се размине само с толкова.
Паоло изповръща останалото в стомаха му. Жалък опит за защита срещу нападателя. Но съзнанието му се избистри. Тая кучка! Имаше си приятел. И следващия път, когато я пипнеше с пръст, нямаше да й се размине…
През целия път до стаята си Джино тичаше. Щом се прибра, съблече съсипания си костюм. Все още беше като замаян, но пък се чувстваше отлично. Просто го направи!
Седна на леглото и пред очите му се занизаха събитията от изминалия ден. Петдесетте долара. Русокосата фукла. Проститутката. Вера… Паоло… И планът му да организира свой бизнес.
С омраза огледа стаята. Пукнатините по тавана, овехтелите и изтъркани тапети по стените… Унизителната бедност на неговия свят. Не познаваше нищо по-добро, но беше ходил на кино, беше се разхождал в Сентръл парк и по Пето авеню. Беше виждал величествените къщи през оградите на именията и големите коли с униформени шофьори. Знаеше, че някъде съществува различен свят от неговия. Знаеше, че единственият начин този свят да стане негов е да си го купи с пари.
Още на следващия ден се зае с осъществяването на плана си. В неговия свят се подвизаваха няколко улични банди, които по всяко време бяха отворени за нови постъпления. Най-могъщата сред тях беше на Бързаците. Членовете й бяха спечелили прозвището си заради бързината, с която действаха — винаги успяваха да се появят в точния момент и на точното място и да изчезнат оттам за броени секунди. Джино обмисли варианта да работи с тях, но явно нямаше да стане — Бързаците си имаха вече печен шофьор на име Валаки.
Освен тях имаше банди, създадени от представители на различните национални малцинства — ирландска, еврейска, италианска… Дейността им беше многолика, също като националността. Някои рекетираха на дребно, други извършваха набези над магазини, но повечето съблюдаваха принципа на уличните крадци — дръж и беж!
И те не му вършеха работа. Най-доброто решение беше сам да си организира малка банда. Печени момчета, които да ръководи. Но трябваше да започне с нещо. Познаваше бегло един човек на име Алдо Динунцио, който не се набиваше много на очи и работеше с две други момчета. Личеше обаче, че си върши работата добре, не беше от приказливите, а за него се носеха слухове, че имал братовчед в Чикаго почти от ранга на Ал Капоне.
Джино се срещна с него и му предложи да работят заедно.
Алдо прие. Той, от своя страна, също беше запознат с репутацията на Джино. Момчето беше яко, упорито и разумно. И се справяше с колите като истински професионалист — умение от първостепенно значение за бизнеса.
Стиснаха си ръцете в „Дебелия Лари“ на чаша кафе. Без да губи време, Алдо му изложи плана за предстоящата акция. Имало един склад с кожени дрехи, който бил така препълнен, че направо си плачел да го ограбят.
— Можем да го направим само двамата и моите две момчета — предложи Алдо, — но трябва да действаме светкавично. Едно птиченце ми пошушна, че в момента алармената система не работи. Колко му е да отстраним нощния пазач. В склада има пет секции. Това е страшно много стока.
— Кога? — попита Джино.
— Довечера. Приемаш ли?
— Разбира се.
Уточниха подробностите и Алдо си тръгна. Джино се готвеше да го последва, за да отиде до болницата при Вера, когато в заведението на Лари влязоха госпожица Префърцунена и нейните две приятелки. Тя не му обърна никакво внимание, мина покрай него все едно беше празно пространство, седна в едно сепаре и зарови нос в менюто.
Той изчака приятелките й да седнат и се изправи до масата.
— Ало, ти! — пресегна се и издърпа менюто от ръцете й. — к’во ти става? Къде ти е възпитанието?
Тя учудено вдигна очи към него — едни такива големи и невинни очи, а двете момичета се изкикотиха в шепи.
— Дали пък не си дошъл да вземеш поръчката ми? — попита предизвикателно тя.