— А сега, тъпа чернилко, понеже съм добросърдечна, ще те науча на едно-две неща.
Държаха я така цял час — разпъната на кръст и абсолютно безпомощна. А те през това време се забавляваха и пъхаха във влагалището й всяка вещ наоколо, която им се струваше подходяща за целта. Накрая червенокосата лесбийка се разкрачи над лицето й и мастурбира. После я зарязаха и със смях напуснаха банята. Едно приятно разнообразие за добро утро!
Кери остана скупчена като дрипа на пода. Лежеше с втренчен поглед в капещия душ и мърмореше нещо несвързано за смъртта. Чашата преля. Животът й беше свършил. Тя дори не изпита съжаление.
Два часа по-късно я намери една от надзирателките — вкочанена, със спечена кръв между краката.
— Всемогъщи Боже! Кой те подреди така?
Кери и сега не проговори. Мълчаливо се отпусна на леглото в затворническата болница. Приличаше на парцалена кукла. Но все пак беше по-добре, отколкото да стои права.
Когато решиха, че се е възстановила, я върнаха в килията. Тя тихомълком зае предишното си място. Останалите момичета избягваха погледа й и продължаваха да не й говорят. Но Кери не им обръщаше внимание. Вътре в нея се зароди непозната досега омраза и обхвана цялото й същество като защитна броня. Беше нещо добро, нещо много силно, което излъчваше предупреждение към останалите момичета да стоят настрана.
Решението да промени живота си прие други измерения. Щом излезеше оттук, щеше да направи от себе си най-амбициозната, най-проницателната, най-търсената, най-преуспялата чернокожа проститутка в бизнеса.
Беше студена зима, когато Кери излезе от затвора. Шест месеца на Уелфеър Айлънд. Два пъти повече от присъдения срок, но времето беше относително понятие на острова. Ден или месец повече или по-малко беше без значение.
През тези шест месеца Кери беше отслабнала с десетина килограма, което на практика означаваше, че е станала кожа и кости. Прекрасната й коса беше късо остригана заради въшките. Докато корабчето прекосяваше Ийст Ривър към пристана, Кери трепереше от студ в тънката си лятна рокля.
Цялото й богатство се състоеше в девет долара, които носеше със себе си. Кери се надяваше, че Флорънс Уилямс е запазила вещите й, сред които имаше малка кутия със спестяванията й — шестстотин долара.
На кея глутница сутеньори чакаха корабчето, за да огледат пристигащите момичета. Преценяваха ги, сякаш бяха добичета, изложени за продан, и бързо подбираха тези, които им се струваха подходящи. Властите, разбира се, знаеха за този своеобразен търг на проститутки, но оставаха безучастни. В края на краищата една проститутка винаги си остава проститутка. Дори полицията си затваряше очите.
Какви шансове имаха тези момичета? Едва ли сред тях имаше някоя, която да се откаже от покрив над главата, няколкото нови дрехи, осигурената храна и възможността незабавно да започне да припечелва.
Кери беше наясно с това, което става. В Уелфеър Айлънд беше свидетелка на постоянни шеги по този повод. Дори се изказваха прогнози кой от сутеньорите ще извади най-големия късмет. Напускащите затвора бяха затрупвани с поръченията на оставащите на острова.
— Ако Пробитата чанта е още там, дай му един от мен!
— Ако тръгнеш с оня гадняр с жълтата кола, ръгни му още един път ножа! Това лайно заслужава да пукне!
Кери се огледа. Никой не й обръщаше внимание. Знаеше, че изглежда доста невзрачна и объркана, затова пое дълбоко въздух и изпъчи гърди. Резултатът не закъсня. Към не се приближи мургав бял мъж, който й подхвърли:
— Искаш ли работа, чернилке?
Не й хареса обръщението. Поклати отрицателно глава.
— Оу, така ли? — в гласа на мъжа се прокрадна закана. — Да не мислиш, че ще се прескачат един друг да те молят.
Кери присви очи.
— Ако беше видял какво имам между краката, едва ли щеше да си толкова сигурен, белилке! — обърна му нахакано гръб и в същия миг забеляза сутеньора, който й трябваше. Нямаше съмнение, че е той. Висок. Негър. С гола глава като черна билярдна топка. С бял костюм. С кожено палто. Беше попивала сведенията за него от изказванията на момичетата на острова. Знаеше и името му — Уайтджак, Бялата тояга. Работеше за Мей Лий, най-прочутата мадам в Харлем.
Уайтджак седеше малко встрани от тълпата, опрян на нов лъскав автомобил. Стискаше между зъбите си незапалена дълга пурета и я местеше от единия ъгъл на устата си до другия. Никое от момичетата не бе привлякло вниманието му. Как иначе, всички изглеждаха еднакво жалки.