Кери започна да съблича дрехите му. Възхити се от тялото му. Но когато той припряно събу гащетата си, тя сладостно потръпна.
— Хен-н-ри — замърка тя, — ти наистина си един страхотен, вълнуващ мъж! Точно такъв си, по дяволите. Заедно ще преживеем нещо, за което дори не си мечтал… Съгласен ли си, сладичък? Нали?
Джино, 1924–1926
След петседмичен престой в следствения затвор в Бронкс, на девети юли двайсет и четвърта Джино Сантейнджело беше изправен пред съда, признат за виновен в кражба с взлом и осъден на година и три месеца затвор. На Алдо Динунцио присъдиха две години. Заедно ги изпратиха в затвора Синг Синг.
Алдо беше твърдо убеден, че са предадени и изгаряше от жажда за отмъщение.
— На кого го казахте? Кой още знаеше за склада? — задаваше тези въпроси ту на едното, ту на другото момче, участвали в обира.
Те отричаха да са казвали на някого. Но Алдо продължаваше настоятелно да пита и да разнищва и накрая едното от тях се изпусна, че се е похвалил пред сестра си.
На Алдо това му беше предостатъчно. Вече имаше кого да обвинява.
— Кучка! — настървено повтаряше той. — Тя е снесла на ченгетата. Когато изляза оттук, тая мръсница ще се моли по-бързо да се отърве от жалкия си живот.
Джино се опитваше да го успокои, но Алдо се настървяваше все повече и повече.
— В мига, в който изляза оттук… щом кракът ми стъпи на улицата… тая кучка ще си го получи. Почакай и ще видиш.
Джино проумя, че единственият начин да издържи затворническия живот беше да си затваря устата и да внимава да не го въвлекат в някоя неприятност. Делеше малката килия с възрастен мъж, който бе осъден за опит за убийство. И двамата се правеха, че не се забелязват. Това вероятно беше и начинът да продължат да съществуват, заключени в едно помещение.
Старецът пикаеше отвисоко и шумно в своята кофа, а нощем, точно когато Джино започваше да се унася в сън, често си правеше чекии. И едното, и другото беше отвратително, но Джино се научи да не му обръща внимание. Стараеше се да не мисли за жените, горещите им тела и чукането. Не му беше лесно, но мисълта да си прави чекии като останалите му беше противна. Понякога го нападаха еротични сънища и той се събуждаше потен, лепкав, незадоволен и разочарован.
Повече от всичко му липсваше сексът. Денем мечтаеше за жените, с които би се любил вечерта. Тази, за която мислеше най-много, беше русокосото миньонче от „Дебелия Лари“. От деня, в който му се подигра и го разкара, не беше говорил с нея. Но дълбоко в себе си знаеше, че един ден ще омекне. И веднъж да погали вълшебната й пъпчица… Ох, да я видим тогава нафуканата госпожица.
Писмата от Коста продължаваха да пристигат. Един ден и Вера му дойде на свиждане. Не изглеждаше добре. В устата й, на мястото на избитите от Паоло зъби, зееше дупка, лицето й беше набръчкано и подпухнало от алкохол.
— Дребен негодник — беззлобно му се скара тя. — Май паметта ти се оказа много къса, а? Толкова месеци нито дума от тебе. Най-накрая открих къде си и пристигнах.
— Мили Боже! — притесни се той. Не можеше да откъсне очите си от щърбата й усмивка, но бързо се съвзе. — Страшно гот е, че си дошла на крака, за да ме видиш.
— Ей, я се стегни. Може и да съм ти мащеха, ама това не пречи да намина поне един път. Но ти заявявам, че кракът ми повече няма да стъпи в тая долна дупка. Посещенията на Паоло в затвора ми стигат за цял живот. Когато излезеш, ти ще ми дойдеш на гости, нали?
— Къде е старецът?
— Дъртият пергиш ми гепи парите и избяга. В деня, когато излязох от болницата — посочи с пръст устата си. — Сигурно не ме е харесал.
— Чуй, имам малко мангизи… да си направиш зъбите — спонтанно й предложи той.
— Благодаря, дечко, но няма да го направя — вулгарно се изхили и поясни: — Дупка и в устата се оказа истинска златна мина за бизнеса. Мога да правя неща, които направо шашват мъжете! — почти прилепи подпухналото си лице до телената мрежа, която ги разделяше. — Когато излезеш, ще те шашна и теб.
Той се засмя.
— Ама и ти не се предаваш, Вера.
Тя се изкикоти.
— Само се опитвам да те развеселя. Знам, че тук всички мислят само за ебане. И ти си винаги надървен, нали?
— Като чеп!
— Шибана работа, а! Важното е, че се справяш. Както винаги — тя стана. — Трябва да си тръгвам… Е, Джино, благодаря ти. Знаеш за какво говоря. В живота никой никога не ме е защитил. Не знаех, че е толкова хубаво…
— Защо си мислиш, че съм бил аз?
Тя съзаклятнически се ухили.
— Ами такава съм си аз, досетлива!
Престоят в Синг Синг беше направо съсипващ. Включиха Джино в затворническа строителна бригада. Работата беше тежка и изтощителна, но той се сдуши с останалите и научи много от мъжете, с които работеше — по-възрастни, натрупали опит и в живота, и по затворите.