Дженифър считаше, че приятелката й участва в най-романтичната история на света.
— Защо аз си нямам някой, да седи срещу мен и да ме гледа — изля разочарованието си тя. — За Коста дори не съществувам.
— Коста ли? Та той е по-малък от теб. Как е възможно да харесваш този маляк.
— Е, седем месеца не са кой знае каква разлика. А аз наистина го харесвам… Знаеш, че го харесвам.
— Защо тогава не прекараш края на седмицата с нас? Ще бъде много весело.
Дженифър пристигна в края на седмицата заедно с Леонора. Над масата в трапезарията започна истинско стълпотворение от разменяни погледи. Мери и Франклин Зенокоти изобщо не си даваха сметка за разгорелите се младежки вълнения, които изпълваха атмосферата. Франклин се оплака, че го боли глава, и се оттегли в кабинета си, без да изчака кафето. Мери го последва след няколко минути.
За първи път Джино се оказа в една стая с Леонора без родителите й. Почувства се някак свободен. И я заговори:
— Как си? Как е училището?
Преди да му отговори тя облиза пребледнелите си устни.
— Добре е, благодаря.
Замълчаха. Чувстваха се неловко. Леонора реши да му помогне малко.
— А ти как си? Харесва ли ти в Сан Франциско?
Преди Джино да успее да й отговори, Коста се намеси:
— Всичко е точно. Прекарваме чудесно времето си.
Леонора сви устни. Изведнъж осъзна каква голяма промяна е настъпила у Коста след пристигането на Джино. Беше станал по-достъпен, някак отворен, което й харесваше. Но сега се ядоса, че отговаря на въпросите, които не беше задала на него, а на Джино.
Пак замълчаха. Сега тишината наруши Дженифър.
— Защо не отидем да поплуваме? Толкова е топло… мисля, че ще ни бъде весело.
— Дадено — съгласи се Джино. — Идеята е страхотна.
— Тате няма да ни разреши… — започна Леонора.
— Тате няма да разбере — прекъсна я Коста. — Сигурно вече е взел хапчетата си против главоболие и ако не вдигаме много шум…
— Защо не отидем на плажа? — неочаквано предложи Джино. — Там можем да вдигаме шум колкото душа ни иска.
— Вярно бе! Хайде! — Дженифър от сърце обичаше да се забавлява. — Жестоко, нали!
Леонора попари ентусиазма й.
— Не можем да излезем извън къщи — важно заяви тя.
— Значи не ти се иска да ме опознаеш по-добре? — впери поглед в нея Джино.
Леонора едва не припадна от разтърсващата тръпка, която премина през цялото й тяло и срути неписаната забрана.
— Само да си взема банския тогава. Хайде, Дженифър, ще ти дам един от моите. Горе ще ги облечем и ще си обуем джинсите върху тях.
— Страхотни сте — кимна Джино, преливащ от възхищение.
Половин час по-късно четиримата плуваха в тъмните води около пристана.
— Неповторимо е! — пискаше възторжено Дженифър. — Коста, хайде да се състезаваме.
Джино доплува по-близо до Леонора. Дългата й руса коса беше събрана и закрепена с шнола на тила. Близо до тях беше закотвена малка рибарска лодка.
— Не ме бива много в приказките — изстреля бързо той, — но искам да ти кажа какво чувствам.
Пулсът на Леонора се ускори.
— Да? — едва чуто каза тя.
— Ами… значи… както знаеш… Господи! Не знам какво е любов, какво трябва да изпитва човек… Ако тя е студ, аз съм се смръзнал… разбираш ли? — посегна към ръката й. — Направо съм леден.
Леонора не се отдръпна.
— Знам какво искаш да кажеш — прошепна тя. — Мисля, че и при мен е същото.
— Охо! — щеше да се пръсне от щастие. Чувство, което не беше изпитвал досега.
Продължиха да кръжат във водата. След това той обхвана много внимателно главата й с ръце и нежно я целуна по устата. Дори не се опита да долепи тялото си в нейното, но тя се отпусна, отвърна на целувката му и той усети парещото докосване на гърдите й, на топлите й бедра… Знаеше, че тя усеща възбудата му, която не можеше да контролира въпреки студената вода.
— Обичам те, обичам те — шепнеше той между целувките.
— И аз, Джино, и аз…
Ръцете му сами потърсиха гърдите й. Тя не го отблъсна. Толкова дълго беше прекарал в абсолютно въздържание… Но жената, която сега държеше в ръцете си, бе Леонора и той обузда инстинктите си.
— Мили Боже — прошепна той. — Не искам да става така.
— Защо? Толкова е хубаво. И двамата го искаме. Защо да не го направим — целуваше го страстно. — Никога досега не съм се чувствала така.
В този момент Коста и Дженифър ги приближиха. И двамата шумно пляскаха във водата.
— Оу — поглези се Дженифър, — ама никак не сте интересни. Нали щяхме да се състезаваме.
Джино неохотно се отдели от Леонора.
— Да, щяхме — събра цялото си самообладание той.