— Той не е така хубав като краля, но аз намирам някаква прилика между тях. Може би в цвета на косите или стойката… Но вие трябва да помислите и да се огледате вече за някого, мила! Три години траур и пропиляна младост са предостатъчни!
На Шантал й се струваше невероятно, че обсъжда някакъв напет кавалер със самата кралица на Франция! Ей тъй, както две млади жени си бъбрят, докато се гласят пред огледалото.
Тя подаде на камериерката кутийката с изкуствени бенки, за да подбере най-подходящата за кралицата и се постара отговорът й да прозвучи любезно, но съвършено недвусмислено, така че графът да бъде поставен на мястото му веднъж завинаги. Защото какво би направила Сериз, ако при завръщането си се окаже с двама съпрузи?!
— Аз обявих, че вдигам траура си. Ваше величество. Ала очарователният граф положително ще си намери друга дама, която да му подхожда повече от мене.
В тези покорни слова прозвуча все пак старото нежелание на Шантал дьо Мариво да се подчини на абсолютната власт на един съпруг.
Кралицата сбърчи чело, но след това погледна обсипаното с диаманти часовниче, което носеше на верижка на врата си, и плесна с ръце:
— Побързайте, госпожи! Нашият господар кралят държи да не закъсняваме за вечеря.
Една точност, която явно бе продиктувана и от апетита на вечно гладната Мари-Терез, помисли Шантал, докато наблюдаваше малко по-късно как кралските особи поглъщаха невероятно обилната вечеря. На бъдещата майка се услаждаха най-вече сладкишите и тя едва докосваше месните блюда, които привличаха съпруга й.
За първи път Шантал имаше възможност да наблюдава краля съвсем отблизо. Въпреки че не беше особено висок, той имаше много изправена стойка и излъчваше, въпреки младостта си, респектиращо достойнство. Гъстата му, лъскава кестенява коса падаше на вълни до раменете и се стелеше върху великолепния светлокафяв жакет от брокат, целия в бляскава сребристо синя бродерия. Тясната късо подстригана брадичка насочваше погледа към добре очертаната му уста и може би единствено въздългият му нос пречеше да се каже с чиста съвест, че кралят е олицетворение на красотата, както провъзгласяваха придворните ласкатели.
Височайшето семейство вечеряше под зорките погледи на целия двор. До кралицата-майка и мадмоазел Монпансие Шантал забеляза очарователна блондинка с бяла като мляко кожа. Движенията, усмивката, дори и начинът, по който отговаряше на краля, излъчваха неотразимо обаяние. Неодобрителното кисело изражение на богато облеченото конте до нея само правеше контраста още по-силен. Принцеса Анриет Английска се бе омъжила за брата на краля само преди половин година, но на всички бе от ясно по-ясно, че е запленена от Луи, а не от Филип д’Орлеан.
— Истинска беда е, че принцесата не може да скрие симпатиите си към краля! — изсъска Диан дьо Мариво, която седеше до Шантал и забеляза накъде гледа племенницата й. — Дори и малката кралица го е забелязана. Проглуши с оплакванията си ушите на Ана Австрийска. Цяло щастие е, че магнетичната сила на Ла Валиер ще я измести на заден план! Кралицата-майка изпитва огромно облекчение. Мисълта, че кралят може да прелъсти жената на брат си, е истински кошмар за една толкова високоморална дама. Така де, щом като Негово величество непременно трябва да има любовница, нека да е поне жена, която няма съпруг! Естествено много по-добре щеше да е да се намери същество със стил, интелигентност и малко повече опит… Ще видим, зарът още не е хвърлен…
Шантал извърна глава в посоката, в която гледаше леля й, и разбра кого има предвид. Луиз дьо ла Бом льо План или мадмоазел дьо ла Валиер, както още я наричаха, беше грациозна, крехка красавица, със сребърните коси на кукла и изпълнените с копнеж очи на паднал ангел. Докато принцеса д’Орлеан беше цялата изтънчено предизвикателство, блестящо остроумие и ярък интелект, Луиз предлагаше прелестта на плаха и неотразима естественост. Красота, която дължеше въздействието си на природата, а не на козметиката, с която принцесата така умело боравеше. Не беше никак чудно защо погледът на краля я търсеше непрекъснато.
Ала Шантал имаше неприятното чувство, че същият този замислен и навяващ страх поглед на кралските очи се спира често и върху самата нея… Дали гледаше нея или леля й? Диан дьо Мариво бе облечена в обсипан с перли тоалет от виолетово кадифе, в напудрените си коси бе забола дръзко пера в същия цвят. Изглеждаше наистина шик. Сигурно нейният живописен вид привличаше така неотразимо вниманието на краля.
Шантал се опита да се съсредоточи в деликатесите, с които бе отрупана масата. Но с мъка преглъщаше всяка троха.