Выбрать главу

Шантал не слушаше какво й говори, до нея не достигаше съдържанието на думите му, долавяше само звученето на гласа. Мелодичен и суров едновременно, този глас създаваше сякаш стъклена стена между нея и заобикалящия я свят. Издигаше я до облаците и я отнасяше в някакъв непознат рай… Нищо в нейния добре подреден, защитен и изпълнен с нежност свят през тези дванадесет години не я бе подготвило за сладкото чудо на непознатите чувства, които нейният спасител извикваше в нея.

Постепенно потъна в някакъв унес и почти не забеляза онова, което последва — упреците на майка си, недоволното ръмжене на баща си, сълзите на сестричката си, дори и подигравките на братята си. За нея имаше значение само фактът, че нейният спасител се казва Жан-Пол д’Обри и е син на граф дьо Рокей. Че притежава най-вълшебния глас и най-прекрасните златни очи и че той ще бъде мъжът, който един ден ще я отведе прел олтара.

Лошите вести, довели Жан-Пол д’Обри в замъка на граф дьо ла Шез, не стигнаха до съзнанието й. Въпреки че веднага бе отпратена в детската стая, иззад галерии и завеси тя продължи да следи неотклонно госта — и с очи, и с мечти.

Какво я интересуваше в този приказен миг, че принцовете Конде са се надигнали срещу невръстния крал Людовик и майка му, която управляваше страната от негово име, но всъщност бе манипулирана от кардинал Мазарини? Говореше се за предателство, за революция и затвори… В гласа на нейния иначе толкова спокоен баща се бяха появили някакви тревожни, напрегнати нотки, а братята й спореха разпалено с новодошлия…

Кратките дни на това посещение подействаха на Шантал като магия и превърнаха палавото дете в девойка. Призракът на фрондата1 надигаше страховитата си глава над френското кралство, ала Шантал дьо Мариво и не помисляше за надвисналата опасност от гражданска война. Тя бе срещнала своята съдба, без още да знае това.

ГЛАВА ПЪРВА

Париж, есента на 1661 г.

— Ужас! Всеки тутакси ще разбере, че живееш на село, миличка! Жюли ще се хване за главата! — Сериз дьо Дюка, очарователната графиня дьо Виган, отпусна в скута си фината бродерия, над която по-скоро мечтаеше, отколкото действително да заляга, и озари гостенката с усмивка, в която искрената радост се бореше с преиграно отчаяние.

— Чудесно посрещане, няма що! Гледаш ме така, като че съм истинска обида за погледа ти. С какво моята скромна външност заслужи такава унищожителна критика? — В противовес на обидения си тон „селянката“ просто сияеше от радост, когато пристъпи към графинята, прегърна я и я разцелува по двете бузи. Новодошлата бе облечена изключително семпло, въпреки че кадифето на пътническия й костюм несъмнено бе от най-доброто, личеше по матовия блясък.

— Само не се прави, че това има някакво значение за тебе! Не можеш да ме заблудиш. Познавам те като самата себе си. Хайде, престани да пърхаш наоколо, сядай! Разказвай какво прави наследникът на дома Мариво! И той ли е толкова скучен и дребнав като нашия многоуважаван братовчед?

Графинята потупа подканващо меката тапицерия на канапето до себе си, където впрочем бе останало твърде малко свободно място от разстланите й поли, бухнали от волани.

Гостенката обаче вдигна ужасена и двете си ръце:

— О, сладка моя, боя се да не смачкам тези очарователни черни дантели. Не мръзнеш ли така? Какво е това, впрочем? Неглиже или роба за пред тоалетната масичка?

— Утринна рокля — отвърна домакинята високомерно, но двете трапчинки на бузите й издаваха, че всеки миг ще прихне. — Хайде, прощавам ти, че не познаваш тънкостите на парижката мода! Ще трябва здраво да се потрудим, за да не ме посрамиш пред хората.

— О, не и аз, миличка! Какво се мъти под този тюрбан от къдрици? Така ли се носят сега косите в Париж? Истинско наказание! Не си прави труда, елегантността е твой проблем, не мой. Нося ти поздрави от Франсоа и от женичката му. Най-сетне успяха да пръкнат на бял свят един мъничък син, от който ще излезе чудесен барон Дьо Мариво, трябва само да поизчакаме да му поникне косица и някое и друго зъбче.

Графинята, която междувременно бе оставила настрани ръкоделието си, поклати изящно фризираната си глава:

— О, нашата многоуважавана леля сигурно ще стори всичко, за да скрие тази новина. Представям си колко е съсипана от мисълта, че Франсоа я е направил баба. Да остарее така изведнъж!…

Гостенката вдигна вежди:

— Диан дьо Мариво надали има повече разум от пуделчето си и това и личи отдалеч! — После се приведе напред и зашепна разпалено: — Сега искам да ми обясниш за какво е цялата тази тайнственост! Защо трябваше да пристигна тайно, та никой да не узнае за идването ми? Пак някаква твоя щуротия, макар да си призная, успя да възбудиш любопитството ми. Ето че последвах наставленията ти, минах през градинската врата и наредих на кочияша да прибере каретата в някоя обществена конюшня. Това е просто нелепо! В края на краищата става дума за къщата на собствения ми баща! Ще те притесни ли много да ми обясниш какво става?

вернуться

1

Фронда — бунтарско движение на благородниците против френската корона от 1648 до 1655 г., възглавявано от принц дьо Конде. — Б.пр.