Звучеше по-скоро заплашително, отколкото мило, но Шантал отблъсна мимолетния си страх. От какво да се бои? Най-после бе намерила Жан-Пол д’Обри. Какво би могло да ги раздели?
ГЛАВА ПЕТА
— Нов тоалет? Но, моля ви, скъпа лельо! Защо? Ще облека някоя от роклите, които и без това не съм слагала ни веднъж.
Диан дьо Мариво страдалчески потупваше слепоочието си с ефирната дантелена кърпичка, от която се разнасяха облаци парфюм, докато с другата ръка разтриваше челото си, затворила драматично очи. Истинско олицетворение на жестоко уязвена добродетел.
На Шантал тази пантомима съвсем не й беше забавна. С мъка се сдържаше да не притури и още нещо към сърдитите си забележки. Ала отговорът на леля й направо я вбеси:
— Но моля те Сериз! Искаш графиня дьо Видан да се появи на кралския бал в чест на дофина, облечена в миналогодишните си вехтории, така ли? Нима държиш да станеш за смях?
— Глупости! Миналата година изобщо не бях в двореца! — отсече Шантал с присъщата си необорима логика. — Следователно никой не познава гардероба ми.
— Ще престанеш ли най-сетне да остроумничиш! — изплака баронесата отчаяно. — Всеки ще избере за този бал най-разкошното и най-модерното и няма да позволя ти да правиш изключение!
— Най-разкошното! — не скри сарказма си Шантал. — Съзнавате ли вие, скъпа лельо, че тази година реколтата ще е съвсем слаба? Че всеки здравомислещ човек се запасява с жито, а не с кадифета и дантели? Прочели ли сте изобщо поне едно от писмата на сина си? От месеци Франсоа ви моли да намалите сумите, които вземате от именията, за да не е принуден да продава земя и гори. Това поне известно ли ви е?
Ако стройната фигура в утринната роба с канелен цвят се бе превърнала пред очите й в огнедишаща ламя, мадам дьо Мариво надали би добила по-слисано изражение. Ръката с дантелената кърпичка падна морно в скута й и големите светлосини очи се втренчиха в Шантал с безкраен ужас.
— Наистина… — заекна тя най-сетне. — Искаш да кажеш, че Франсоа изпраща и на тебе тези досадни писма? Добре ще го наредя! Не е редно да занимава и теб с глупости. И освен това, какви са тези безсмислици за пари? Ако той не е в състояние да ми изпраща достатъчно, просто ще взема на заем! Какво значение има? Цял свят го прави.
— Значи сте готова да се оставите в ръцете на някои лихвар? — Шантал успя в последния миг да преглътне следващата фраза, която бе на езика й: „Да не сте изгубили и последната капчица разум?!“
Истинско чудо бе как тази вятърничава и глупава жена е могла да роди един толкова съвестен, целеустремен и работлив, е, наистина и малко скучен мъж като Франсоа дьо Мариво. Навярно беше наследил най-доброто от баща си. Но сега вече Шантал разбра защо майка и син се понасяха взаимно само когато ги разделяха няколко дни път.
— Скъпо дете, не разбирам защо главата ми да се пръсне от болка! — Баронесата се надигна царствено и прошумя с коприните си. — Ще се разпоредя шивачката да дойде и се погрижи за тоалета ти. Празнува се раждането на престолонаследника! В такъв ден Негово величество ще поиска да демонстрира пред целия свят, че малкият принц е наследник на най-богатия европейски двор.
Откакто на първи ноември 1661 г. кралица Мари-Терез дари живот на първия си син, престолонаследника Луи, дворът ликуваше в нестихващ водовъртеж от празненства. Младата майка все още не биваше да напуска покоите си, обаче кралят не спираше да празнува редом с очарователната Луиз дьо ла Валиер, сякаш се връщаше от спечелена битка. Мълвата твърдеше упорито, че наградата си триумфаторът получил от небето, във вид на девствеността на въпросната прекрасна дама.
Любовницата му най-сетне бе отстъпила и се бе примирила. Клин клин избива! Истинската коронация на новата любовница щеше да стане на бала, насрочен за идната седмица.
— А що се отнася до тебе, скъпа… — баронесата поспря на двукрилата врата и обърна глава към племенницата си — би трябвало да си отпочинеш, за да си напълно здрава за бала. Беше истинска лудост да хукнеш навън веднага след онова неразположение. И да яздиш отгоре на всичко! Как не разбираш, че се погубваш! Трябва да си дълбоко благодарна на Негово величество, че ти изпрати личния си лекар. Очаквам от тебе да изпълняваш предписанията най-точно! Кралят се ужасява от болести. Само внимавай тези твои пристъпи на слабост да не се превърнат в навик. Това като нищо може да го накара да оттегли своята благосклонност.
Шантал, която се бе привдигнала от легло само преди два дни, кимна послушно. Тук леля й наистина имаше право. Беше повече от лекомислено от нейни страна да вземе участие в лова. Последиците бяха значително по-сериозни, отколкото би могла да предположи Диан дьо Мариво. Защото дори и вече да нямаше болки в гърлото, главата и гърдите, дълбоко в душата й гореше една рана, която я измъчваше много по-силно.