Выбрать главу

Наложило се бе да прекъсне преждевременно престоя си във Фонтенбло, тъй като острото око на мадам дьо Навай моментално откри, че след кралския лов графиня дьо Видан изпълняваше задълженията си пряко сили, с пламнало чело и пресипнал глас. Наистина, Шантал се чувстваше толкова зле, че не се засегна от острия тон на възмутената дама, която веднага я отпрати от покоите на кралицата.

Преживяваше болезнено раздялата с Жан-Пол, нямаше представа къде би могла да го открие, как да му изпрати някакво съобщение или да получи вест от него. След лова той се беше сбогувал с изискана вежливост и бе изчезнал. Дори Жюли не можа да научи къде е настанен барон дьо Гюиме нито кои слуги го обслужват. Сякаш бе фантом… Благородник, когото виждаха в двореца само там, където се появяваше тя самата.

А сега болестта не й позволяваше да посещава двореца. Безкрайните дни на легло й оставяха достатъчно свободно време, за да премисля случилото се в леса на Фонтенбло. Честно казано, беше се държала като леконравна жена. Бе се хвърлила най-безразсъдно на врата на Жан-Пол д’Обри, без да се възпротиви дори с един-единствен жест на опита му да я прелъсти. И той сигурно я бе възприел точно така, как би могла да го обвинява? Дали не я смята за някаква повърхностна глупачка? Заради това ли сега трябва да чака напразно и най-малък знак от него?

— Изглеждате бледа, госпожо! — Жюли се върна от съседната стая, където бе отишла за испанския шал на своята господарка.

Шантал се загърна в него, благодарна за тази допълнителна топлинка, и избягна да срещне погледа на Жюли в огледалото. Собственото й отражение и се стори ужасно. Наистина беше много бледа и измъчена. Авантюрата, в която се бе заплела заради Сериз, започваше да се отразява зле на нервите и на здравето й. Или друга беше причината за раздразнението й? Един избягал любовник, например?

— Имате посещение — обяви Жюли някак между другото, докато забождаше с фуркет една къдрица в ненапудрените й коси. — Мислех си, че ще предпочетете леля ви да не разбере, та си позволих да поканя на своя глава господина в малкия салон, за да не го види баронесата.

Посетител? Шантал смръщи чело и отправи към камериерката на сестра си въпросителен поглед. Познаваше вече достатъчно добре Жюли, за да долови, че нарочно не съобщи името на посетителя, Нарочно и многозначително. Ето че Жюли бе започнала да й се меси и да решава вместо нея!

— Кой е?

— Барон дьо Гюиме.

Жан-Пол! Шантал видимо трепна. По бледите й досега страни се разля червенина. Но Жюли изглеждаше изцяло погълната да подрежда предметите върху тоалетката. Първо събирането на фуркетите един по един, след това грижливото до педантичност почистване на космите от сребърната четка… Не вдигаше глава от заниманието си. Ала беше ясно, че тайно наблюдава ъгълчето на окото реакцията на господарката си.

В необичаен пристъп на кокетство Шантал се взря в огледалото. Дали да не се преоблече набързо?

Светлокафявата атлазена рокля с навървена на кордели кремава дантела около правоъгълното деколте и по воланите на полата подчертаваше тънката й талия, около която бе завързан ешарф от същата кремава дантела. От тесните ръкави, прищипнати над лакътя, към китката се спускаха водопади скъпа дантела. Освен малкия часовник на колана, Шантал не си беше сложила никакво бижу. Само един лъскав кичур — точно по модата — се виеше върху голото й рамо.

Не! Така е добре! Не би имала търпение да се преоблича официално, когато знае, че Жан-Пол я очаква зад стената.

Шантал стана, пооправи полите си и пое дълбоко въздух, преди да отвори решително с две ръце вратите към салона и след това бавно и най-грижливо да ги затвори.

Все още с ръка на бравата, тя се спря, вперила очи в госта, които бе застанал до прозорците към градината. Мътната светлина на ноемврийското пладне подчертаваше острите бръчици в ъгълчетата на очите му и превръщаше златото на косите му в светъл месинг. При звука на отварящата се врата гостът се бе извърнал към нея. Широката тъмна пелерина от фламандско сукно, която бе наметнал върху тъмния си жакет, тесният панталон и лъскавите ботуши за езда не се различаваха, от досегашните му винаги семпли дрехи… При вида му сърцето й заблъска с разтърсващи, неравномерни удари. Беше и непосилно да запази самообладание.