— Мадам! — Той тръгна към нея и се поклони със свойска небрежност. Може би мъничко по-свойски и мъничко по-нехайно, отколкото би следвало, помисли си Шантал. — Научих че сте болна, ужасно съжалявам! Реших че трябва незабавно да се осведомя лично за състоянието ви и да предам този малък знак на внимание, може би ще спомогне за вашето оздравяване. Позволете ми…
Изпод широките дипли на наметката си той измъкна като фокусник малка сребърна кутия. Върху изпъкналия капак, украсен с емайл, бе изобразен речен пейзаж и Шантал неволно си спомни за своя дом на брега ни Лоара.
Когато отвори кутията, Шантал видя, че е пълна с ухаещи на виолетки желирани бонбони.
— Колко мило! — промълви тя смутено и отново затвори бонбониерата. Не се осмеляваше да срещне погледа му, а мина покрай него и остави подаръка на камината. — Приемете моите благодарности — добави тя, изгубила дар слово. Не знаеше как би могла да води разговор с човек, чиито погледи усещаше като докосване през дрехите си.
— Неутешим съм, защото чак днес разбрах за вашето неразположение. — Баронът явно реши да се нагърби с воденето на разговора. — Различни дела ме задържаха, далеч от Париж. Чак като се върнах научих, че сте болна и че сте под грижите на баронеса дьо Мариво. Смея ли да се надявам, че здравето ви междувременно се е подобрило?
Не този престорен брътвеж би искала да чуе тя от мъжа, комуто се бе отдала с такава пламенна страст. Сега тя гледаше този човек, разкъсвана от противоречиви чувства. Отчасти облекчена от обясненията му и същевременно разтревожена, че нещо отново може да ги раздели… Чупейки нервно пръсти, тя се обърна към него и вирна брадичката си, без да съзнава, че това й придава вид на непознаваща страх, войнствена амазонка.
— О, не точно болна! Просто ме болеше гърло и кашлях, а главата ми заплашваше да се пръсне. Както виждате обаче сега съм добре. Благодаря ви за съчувствието!
Този рязък, едва ли не по войнишки рапорт извика лека усмивка по устните на госта, която изчезна прели Шантал да се е уверила, че я е имало.
— Не виждам защо трябва да разговаряте с мен, сякаш ме посещавате само от вежливост — продължи Шантал не по-малко остро. — Къде бяхте? Ходихте ли във Венсан? Дук дьо Мазарен, който живее там, е единственият наследник на кардинала…
— Боже мой, скъпа приятелко! Винаги ли говорите само делово?
Шантал долови иронията, ала не можа да си обясни причината й. Едва се въздържа да не тропне с крак, съвсем не като дама, и да не му поиска обяснение.
Тя се отдалечи от камината, приседна на една табуретка и го подкани с жест да се настани:
— Седнете и разказвайте!
— Няма нищо особено за разказване. — Гостът отметна пелерината си и се отпусна срещу домакинята. Шантал забеляза, че той е заменил рицарската си сабя с някакъв страшен на вид меч в кожен калъф. Нима той смята за уместно да прави посещенията си така въоръжен?! — Дукът беше много любезен, прие ме незабавно. Успя обаче да ме убеди, че всички документи, свързани с държавните работи на Негово високопреосвещенство, са били предадени на краля. Мисля, че не ме излъга! Той е сърдечен човек, който няма нищо общо с лукавството на покойния си чичо, нито пък с неговата пословична алчност.
— Ще рече, че и тази следа се загуби в пясъка?
— Не съвсем. Успях да науча, че една от последните дами, които са посетили кардинала, е пожелала да бъдат занесени на болния някакви документи от писалището му. Следите ли мисълта ми?
— Какво точно трябва да следя? — Недоумяваща, Шантал смръщи вежди.
— Въпросната посетителка е била Нейно величество Ана Австрийска, кралицата-майка на френския двор и лична приятелка на кардинала. Била е съпровождана само от няколко доверени придворни дами, сред които и нейната душеприказчица баронеса дьо Мариво. Хората са останали с впечатлението, че това е било нейното сбогуване с Мазарини.
— Е, и какво? — Шантал започна отново да чупи пръсти, без да забелязва, че несъзнателно мачка и дантелите си. Две големи, ясни зелени очи се взираха в човека, които най-внимателно следеше всяка промяна в изражението й. Нищичко в това тясно, побледняло лице не показваше, че тя знае за какво става дума.
— Нима е възможно да сте пропуснали да забележите, мадам, че като протеже на баронесата сте била включена в кръга на тези придворни дами? Че кралицата-майка ви е натоварила с поверителната задача вие да вземете от писалището на Негово високопреосвещенство въпросните документи заедно с някои други книжа?
Нервните пръсти на Шантал замряха. Лицето й стана мъртвешки бледно. Първото й чувство беше гняв. Тази проклета Сериз! Какви ли още неща е премълчала, обхваната само от мисълта за своя Доминик! Съшият този Доминик, който беше братовчед на Жан-Пол и навярно не е имал и най-малката представа, че наследникът на граф дьо Рокай е жив и ще търси правата си.