Тя осъзна двойствения смисъл на тези думи едва след като бяха изречени. Жан-Пол се надигна, без да разхлаби хватката си. Сега бяха толкова близо един до друг, че тя долови познатия му мирис, напомнящ й за миговете нежност, които биха споделили един с друг.
Ароматът на амбра и кожа, излъчван от дрехите му извика спомена за страстните му устни по тялото й и тръпката на невероятна наслада. Освен пулсиращата болка в китката си тя усети, че я обхваща предишната слабост.
— Винаги получавам онова, което желая, мадам! Ледено-спокойният му тон накара да настръхне всяко косъмче по тялото й. — Помислете върху думите ми. И преценете добре какъв ще бъде отговорът ви следващия път! А дотогава…
Преди тя да разбере какво мисли да прави, Жан-Пол освободи китката й от жестоките си пръсти и я привлече в обятията си. За миг тя срещна странния му поглед, преди устните му да покрият устата й. Невероятен поглед, в който имаше всичко — копнеж и болка, гняв и презрение, но също и страст, и още нещо, което трудно би могла да назове. Възел от противоречиви чувства, дамгосани от безпощадната грубост, с която той захапа устните й. Шантал усети дъха му, езика му, зъбите му и, повлечена от вътрешна повеля, се отдаде на отчаяното желание, което събуди в нея тази целувка.
Дишайки тежко, с разтреперани колене и натежало тяло, тя остана омаломощена, докато стъпките му се отдалечаваха по коридора. От гърлото й се изтръгна ридание и тя осъзна, че не нейната съпротива го бе възпряла да се възползва от всеотдайната готовност на тялото й.
Унизена, наскърбена и бясна от гняв, тя въпреки всичко беше готова да му се отдаде с трескава жар, стига той да бе направил и най-малък опит. Засрамена, Шантал сложи длан върху наранената си уста и затвори очи. Дали Жан-Пол д’Обри съзнаваше каква страхотна власт е придобил над нея?
Чак дъхът й излизаше на пресекулки… Опита се да се овладее. В този момент Шантал стоеше не само пред развалините на своята наивна любов. В този момент тя осъзна, че не може да се осланя дори на собственото си тяло. То щеше да я предава всеки път, щом само се докоснеше до Жан-Пол д’Обри. Мъжът, който я презираше и който я смяташе за крадла и измамница.
ГЛАВА ШЕСТА
Грандиозният бал по случай раждането на престолонаследника засенчи с великолепието си всички досегашни празненства. Наред с представителите на аристокрацията, на духовенството и на цялата страна, в двора пристигнаха и дипломати от най-славните европейски дворове, за да засвидетелстват своето уважение към малкия принц, фактът, че главното действащо лице, както и неговата малка не присъстваха на ослепителното празненство, изглежда не смущаваше никого.
Сега в центъра на вниманието бе очарователната Луиз дьо ла Валиер, която кралят бе дарил със своето благоволение Гостите отправяха дълбоки поклони и реверанси към Нейно кралско височество принцеса Анриет, елегантната и изтънчена снаха на краля, която се бе нагърбила с ролята на официална домакиня, макар да се мълвеше, че насаме, в заключените си покои, беснеела от ревност заради Луиз.
Шантал беше облечена според последния вик на парижката мода. Леля й я бе накарала да сложи тази „robe transparent“, въпреки съпротивата на Шантал. Но мнимата графиня Видан не можеше да отрече, че никога досега не е имала толкова красива дреха.
Върху семплата рокля от бяла, извезана със сребро коприна, падаше втора, отворена отпред рокля от тежък сребърен брокат с дълъг може би метри шлейф. От същата твърда и блестяща материя беше ушита и горната част, със стигащи до лакътя тесни ръкави и предница, обсипана със скъпоценни камъни. Върху тази сребърна броня обаче бе метната прозирна, ефирна като паяжина сребриста дантела. Тя обхващаше като облак полите, струеше на водопади от ръкавите, обточваше дълбокото деколте, което оставяше открити почти половината й гърди. Красиво набрания около деколтето нежен рюш с малко по-тъмен цвят великолепно подчертаваше алабастровата й кожа. С напудрените до бяло коси и блещукащите диаманти на корсажа си Шантал приличаше на приказна фея; фея, която очите на краля следяха неотклонно през цялата вечер.
— За нас е щастие да ви видим отново в добро здраве, мадам дьо Дюка! — посрещна я той с тон, преливащ от благоволение, и й подаде ръка, за да я привдигне от дълбокия реверанс, в който бе потънала пред него.
— Вие сте безкрайно милостив, сир… — Костваше й огромно усилие да се владее. Бе истинско безсрамие да разиграва подобна комедия пред краля на Франция! Какво вършеха те двете със Сериз?! Та баща им говореше с толкова дълбоко уважение за младия владетел! Шантал не смееше дори да помисли какво би казал той, ако разбере някога за измамата.