— Бъдете и вие безкрайно милостива, мадам, и ми разрешете да ви поканя за този танц!
Само леката руменина на бузите издаваше нервността на Шантал и нейното притеснение от тази необикновена чест. Постара се да вложи цялата си грация в своя отговор на тази покана, докато целият двор се скупчи около паркета, за да наблюдава тържествената сарабанда. Балният костюм на краля беше от твърд златен брокат. В многобройните басти и кордели блестяха безброй диаманти. Двамата представляваха невероятно съчетание от блясък и съвършенство.
— Като слънцето и луната! — ахна някой и сега вече целият двор изведнъж видя с други очи малката графиня дьо Видан. Трябваше да си сляп, за да не забележиш колко силно е пленен кралят от нейната близост. Пред очите на всички Негово величество щедро демонстрираше възхищението си от Сериз дьо Дюка и неспособността си да откъсне очарования си поглед от съблазнителното й деколте.
Звукът на цигулките бе като нежен фон за техния разговор, който Шантал успяваше да води, въпреки че през цялото време проклинаше наум вятърничавата си егоистична сестра. Сега тя трябвайте да чуе как мадам дьо Дюка била приковала от доста време вниманието на краля, но все успявала умело и ловко да избягва всяка близост…
Ала как можеше да стори същото и Шантал, за бога? Собственият й опит с другия пол се ограничаваше до общуването с един твърд баща, със самоуверените й братя, покорните слуги и раболепните арендатори… Защото беше заровила дълбоко в сърцето си унизителната авантюра с Жан-Пол д’Обри. За него не желаеше да си спомня.
През всичките тези години никой не я бе научил как трябва да се държи една дама с явно влюбения млад крал. Първият рицар на страната я отрупваше с комплименти, докато съпругата му все още не напускаше постелята си на лехуса, а любовницата му нетърпеливо очакваше той да се върне при нея…
За беда, Шантал трябваше да признае, че младият владетел притежава много повече от обикновен чар. Начинът, по който напетият красавец умееше да гледа жените, беше наистина неотразим — едва загатната усмивка, трепкаща около пълните сладострастни устни, усмивка, достатъчна да се почувстваш красива и желана… А дори и сестрата на Сериз не бе недостъпна за това атакуващо мъжко възхищение.
Още повече, че мъжът, когото тя обичаше до отчаяние, я смята без друго за алчна и безогледна интригантка… Но сега само това й липсваше — да се впусне във флирт с Негово величество! Положението й бе достатъчно тежко и без тези допълнителни усложнения.
— Не ми се изплъзвайте, мадам! — каза владетелят игриво, когато сарабандата свърши, все още стискайки ръката й.
— О, господарю, не бих желала за нищо на света да предизвикам вашето недоволство! — измърка Шантал смирено и притвори кокетно ресници.
— Знаете, че „недоволство“ не е точната дума за чувствата, които питая към вас, красавице. Нима е възможно да не сте забелязали колко много ви… ценя?
Шантал пламна. И то не от дръзките думи, а защото изведнъж осъзна с болезнена яснота по какъв тънък лед стъпва през цялата вечер.
— Жестока сте! — промълви кралят така тихо, че само те двамата можеха да го чуят, и вдигна ръката й до устните си. — Но помнете, че този, който ви преследва, е страстен ловец!
Многозначителното притискане откъм вътрешната страна на китката й изпрати по тялото на Шантал неудържимо болезнена тръпка. Коприненото драсване на брадичката на Луи й подсказа твърде интимно, че има срещу себе си мъж, а не символ. Не, не беше дорасла за бурното ухажване на краля! Какво се прави, за бога, за да държи на разстояние своя повелител? Беше благодарна на небето, че всичко това става по време на дворцов бал, а не на някой от онези интимни празници, когато надали на някого би направило впечатление, когато някоя двойка се уедини…
— Някой ден ще проверя дали действително сте така недостъпна, Сериз дьо Дюка! Студена като снега по далечните върхове… Довиждане, сребърна красавице!
От заплахата, стаена в тези весели думи, я побиха още по-студени тръпки. Шантал бе достатъчно умна, за да разбира, че не можеш да отхвърлиш ухажването на един крал. Или все пак е възможно? Дали неговата суверенна власт отива наистина толкова далеч, та би могъл да притежава всичко, което пожелае! Всяка жена, независимо от волята й?
Имаше нужда да обмисли всичко на спокойствие. На някое тихо прохладно място, а не сред този потоп от светлини и хора, сред облаци от аромати и парфюмирани пудри, сред смехове и шепот, които се виеха като опашка на комета след краля всеки път, когато, както днес, се появеше сред царедворците си.