— Не е в моя власт да ви помогна! — Шантал притаена инстинктивно ръка към гърдите си, като че искаше да успокои някак лудото биене на сърцето си.
— По този въпрос мненията ни се различават.
Сега ролите бяха разменени. С инстинкта на ловец Жан-Пол д’Обри долови, че нещо бе нарушило мраморното спокойствие на младата жена. Едно предимство, което той трябваше да използва.
— Защо се колебаете? Кого пазите? Кой е този, който предлага повече за вашите услуги? Защото не мога да повярвам, че изпитвате тайно желание да съсипвате невинни хора! Какво ви е сторило семейството ми?
Шантал се обърна с гръб към него, но имаше чувството, че очите му се забиват като кинжал между плешките й.
— Това, че решихте да се сближите с мене, беше просто една долна игра, нали? — каза Шантал сухо. — Една прелъстена жена може да бъде убедена по-лесно. Съжалявам, че ще ви разочаровам, господин д’Обри, но аз зная да правя разлика между леглото и честта. Дължа лоялност на кралицата. Не ми е позволено да говоря за онова посещение при Негово високопреосвещенство.
Това извъртане звучеше правдоподобно. Ала Жан-Пол д’Обри не беше човекът, когото то да стресне. Смехът му го потвърди.
— Какво достойно благородство, скъпа моя! А ваше задължение ли е също така да пречите да се разкрият мошеничествата на кардинала? Интересно би било да се разбере дали и кралицата-майка сподели вашето виждане. Негово високопреосвещенство й е предал тези книжа от страх за спасението на вечната си душа. Пожелал е Ана Австрийска да въздаде справедливост на някои невинно пострадали. А вие заставате против това желание. Как бихте се преборили със собствената си съвест?
Това беше дуел, в които вместо саблени удари се разменяха думи. Трябваше да бъдат парирани жестоки удари, които целяха да наранят жестоко и двамата участници.
Шантал потрепери от удара, ала и тя беше улучила — разбра го по побелелите устни на противника. Златото в светлите му очи бе помръкнало като бронз. Тя не знаеше откъде ще нападне, но се готвеше за следващата му атака.
— Вие по нищо не се различавате от тълпата елегантни кокотки, предлагащи се на Негово величество. Като че ли сте правени по един калъп! Моите комплименти! Ще стигнете далеч във френския двор. А и аз лично ще ви препоръчам тук-таме.
Шантал бе вперила поглед в един масивен свещник от полирано сребро. В шестте му разклонения горяха дебели жълти свещи от пчелен восък. Само мисълта как ще накара тези свещи да изгаснат, като запрати цялото това великолепие в главата на оскърбителя си, й помогна да се овладее.
— Съжалявам, че ви направих тази услуга. Но обикновено греша само веднъж — процеди тя. След това вдигна гордо главата си със снежнобели напудрени къдрици и протегна ръка към вратата: — Сбогом, бароне, мисля, че нямаме какво повече да си кажем.
— Трябва да сте изглупяла, прескъпа графиньо, ако си мислите, че можете да приключите партията помежду ни по този начин. — В тихия глас се таеше заплаха. — Не съм от бойците, които се отказват, преди да са победили. Вие държите в ръцете си нещо, което ми принадлежи, и аз ще успея да си го взема!
— Грешите…
— Ах, така значи? — С две само крачки той се озова изведнъж до нея, хвана я за раменете и я принуди да застане беззащитна пред огъня на очите му. — А защо избягвате погледа ми? Защо избягвате въпросите ми? Вие сте били у кардинала, цялото ви поведение го доказва! Затънали сте в интриги до прекрасните си ушенца! Да не си въобразявате, че не долавям колко сте объркана?
Фактът, че той бе колкото несправедлив, толкова и абсолютно прав, накара Шантал да замълчи. Тя бе измамница, за каквато той я смяташе, но не и развратницата, която той така презрително заклеймяваше. След като не забеляза дори, че е първият мъж в живота й, най-малкото тя щеше да му го каже! Никога и за нищо на света няма да му даде възможност да тържествува.
— Войната между нас едва сега започва, мадам! И не мислете, че това е бил последният ми ход!
Пусна я така рязко, че Шантал залитна. Една врата се затвори с трясък и тя остана сама между обвитите със скъпоценни коприни стени. Потръпна от студ и обви с ръце раменете си. Не се бе случило онова, от което е страхуваше, ала въпреки това коленете й трепереха.
Тя пристъпи към най-близкия стол. Под подметките на атлазените й пантофки нещо изхрущя върху мекия килим — стъклата от разбитата чаша. Разтърквайки слепоочията си с върховете на пръстите си, Шантал се отпусна на креслото и облегна глава назад, затворила очи.