— Сериз! В името на всички светии, сестрице, как си? Как мога да те открия? Защо нищичко не ми каза за всичките тези неща! — изплака тя отчаяно.
Но още докато си задаваше тези въпроси, Шантал вече знаеше отговора. Камъчето, което липсваше в тази злощастна мозайка. Мъжът, когото Сериз обичаше и за когото щеше да се омъжи. Синът на онзи д’Обри, който по думите на Жан-Пол неволно беше станал причина за унищожаването на семейството.
Възможно ли е Сериз да е прибрала онези документи заради злощастната роля на бащата на Доминик в онзи заговор? Дали не е извършила кражбата заради своя мускетар? Ала ако това предположение излезеше вярно, къде ли са сега двамата и как смятат да се възползват от тези доказателства? Дали няма да навредят с нещо на Жан-Пол?
Всъщност какво я интересува дали някой ще причини зло на Жан-Пол д’Обри? Той заслужава да му се струпа всичкото зло на света! Заслужава всичко друго, но не и съжаление! Нито пък сълзите, които сега напираха и изгаряха клепачите й.
ГЛАВА СЕДМА
— Просто не разбирам какво правиш! Обърна цялата къща наопаки! Готвачът заплашва, че ще напусне, камериерката се оплаква, а икономът настоява да говори с мен — просто недоумявам! Защо се месиш във всичко? Какво става с тебе?
Диан дьо Мариво се бе проснала театрално на един фотьойл и се взираше тревожно в племенницата си. А младата жена съвсем не даваше вид да има угризения поради суматохата, настъпила през тия няколко дни на мирния Пале дьо Мариво.
— Просто мисля, скъпа лельо, че бихте могли да рискувате да се задължите на някой лихвар, като намалите поне малко разходите за домакинството — заяви Шантал без най-малка следа от вълнение. — Давате ли си всъщност сметка, че на ваш гръб живеят всички роднини — и близки и далечни — не само на готвача ви, но и на иконома? Знаете ли, че в този дом се купуват двойно повече свещи, отколкото и за най-грандиозния бал в двореца?
Баронесата я гледаше слисана.
— Откъде знаеш това?
— От сметките, които проверих.
— Проверяваш сметките?! — Самият тон ясно изразяваше какво мисли леля й за такова абсурдно хрумване. — Защо, за бога, се занимаваш с такива неща?
— За да не полудея от това тъпо бездействие! — извика Шантал гневно. — Можете ли да ми кажете с какво да си запълня времето? Кралицата все още не се появява в двореца. Предпочита онези свои дами, които са в състояние да водят безконечни разговори за пеленачета, за кърмене и тям подобни радости. Негово величество кралят се отправи на поклонение Шартр, за да благодари за успешното раждане на своя престолонаследник. А Париж се дави в тези безкрайни дъждове…
— Защо не придружи двора в Шартр? — попита несмутимо баронесата.
„За да не се мяркам пред очите на краля!“ — щеше да е точният отговор, ако искаше да бъде откровена, но Шантал не посмя да го изрече. Страхуваше се, че баронесата надали би могла да го проумее. Затова младата жена се задоволи само с леко свиване на раменете, което би могло да означава много неща.
— Виждам, че започваш да капризничиш. — Ето, присъдата дойде моментално. — Не бих казала, че това подобава на една почтена дама на кралицата. Откажи се, докато е време! И от капризите си, и от намесата в управлението на този дом. Нямам никакво намерение да се главоболя с назначаването на нови готвачи и лакеи. Следователно, бъди така добра и поне малко се съобразявай с мене!
— Предпочитате, значи, да ви грабят мошеници и хитреци, а не да пресечете мръсните им дела?
— Скъпо дете… — Видно бе, че дори самият спор изнервя и уморява баронесата. — Напомняш ми фатално за майка си. Тя притежава този досаден маниер да се меси във всяко нещо. Аз съм доволна от начина, по който управляват дома ми, и нямам намерение заради това къде отишли няколко свещи, да вдигам цяло въстание. Моля те, направи ми удоволствието и си потърси някакво друго занимание. Защо престана да бродираш? Ръкоделието успокоява нервите.
„Защото не съм ви Сериз! — нечуто изскърца със зъби Шантал. — Защото се чувствам като ластовица през есента, затворена в кафез. Защото всеки ден, изпълнен с напразно очакване за някаква вест от сестра ми, ме съсипва и направо ще ме вкара в гроба!…“
На всичко отгоре имаше злокобно предчувствие, че и сестра й не е добре. Ако нещата стояха другояче, Шантал сигурно щеше да го долови. Въпреки че ако знаеше, че Сериз е добре, това само би засилило собственото й нетърпение и нервност. Кога ще свърши най-сетне този глупав маскарад? Жадуваше да си бъде отново самата тя.
— Защо трябва да се ровя в домашните ви дела, когато има толкова други занимания, които са ми по-приятни, а освен това и имат повече смисъл? Правя го за ваше добро. Да не би да изпитвате удоволствие непрекъснато да изпадате във финансови затруднения? Не четете ли поне писмата, с които ви затрупва синът ви от седмици насам?