Мрачната есен, която вече се готвеше да премине в още по-безрадостна зима, също й влияеше. Имаше чувството, че едва сега е пораснала, през тези последни няколко седмици. Досега нейните благи родители я бяха оставили да живее в някакъв приказен свят, потънала в бляновете си край бреговете на Лоара.
Дали заради това през всичките тези години Шантал толкова упорито се бе противила да участва в живота на двора, както подобаваше на едно момиче с нейния ранг? Или е съзнавала, че с това си странене, което изненадваше и тревожеше всички, тя всъщност си е спестявала болка и сълзи? Дали не е било страх от действителността? Страх от самата себе си, от своите желания и решения?
Оказа се, че е имала пълно право да се бои. Защото сега нямаше основание да се гордее с постъпките си Като някакво разглезено дете се бе впуснала в авантюра, чиито последствия не бе в състояние да прецени.
Вече не винеше само Сериз. Собственият й досегашен живот бе улеснил сестра й да я забърка в тази каша.
Ако се беше държала както Сериз и останалите млади жени от техните среди и на тяхната възраст, отдавна щеше да е омъжена, да е народила деца, така че просто не би имала възможност да се нагърби с ролята на собствената си сестра… Никога нямаше да срещне Жан-Пол д’Обри, отдавна щеше да е забравила глупавите мечти от детството си…
Ала тук вече мислите й се заплетоха отново в онзи въпрос, който всъщност се опитваше на всяка цена да избегне. Защо трябва да мисли за този човек и за отблъскващото му държане?! Дори и да е невинен за погрома над своето семейство, какво му дава право да наранява други хора в опитите да се реабилитира?
Ох, как го мразеше! Кога всъщност романтичната наивна любов се бе превърнала в тази изпепеляваща омраза? Откъде това диво желание да го нарани и тя, да го унижи така, както той бе направил с нея? Колко жалко, че не е мъж, за да го извика на дуел — шпага срещу шпага, до смърт! Колко несправедливо е, че на жените е забранено да се бият!
Остър повей на вятъра отвя косите, нападали по челото й, и обви лицето й с влажното було на дъжда. През тези дни сякаш небето плачеше вместо нея, тъй като тя се бореше да не даде воля на сълзите си. Сълзи от срам, от болка, от отчаяние и от копнеж.
Детински копнеж по една мечта. Един блян, до който мислеше, че се е докоснала за миг.
Шантал въздъхна тежко и затвори прозореца. В дебелите стъкла в оловни рамчици се отрази градината като в криви огледалца. Контурите се размазаха пред очите й. Точно както бе станало и със собствения й живот. И тя беше изгубила остротата на погледа си, яснотата на чувствата си. През всичките тези години бе винаги уверена в целите си, в своите сили и разум. Каква самонадеяност! Да не се поколебае и усъмни в себе си нито за миг!…
И само за един-единствен миг в живота й не остана нищо освен съмнения. Само неудържими въпроси и тъжната констатация, че не може да им даде отговор.
Какво да прави? Би ли могла да стори нещо, без да изложи на опасност Сериз и нейния бъдещ съпруг? Как да се бори за мъничко щастие? Защо не се обажда сестри й? Дъждът беше разкалял пътищата, вярно е, но въпреки това всеки ден в столицата пристигаха хора от всички краища на страната. Защо няма никаква вест от Сериз?
Навярно тя смяташе, че Шантал е добре… Че й харесва животът в двореца. Нали все казваше, че не може човек да съди за нещо, което изобщо не е изпитал…
Шантал се дръпна от прозореца и закрачи неспокойно из библиотеката, подгонвана от мислите си. На малка сребърна масичка недалеч от камината стоеше, откакто тя се помнеше, дъската за шах. Върху фигурите беше метната кърпа от кадифе — сегашните обитатели нямаха време за игра на шах. Шантал махна покривката и заразглежда големите почти колкото човешка ръка фигурки, очакващи търпеливо да се намерят двамина, решили да ги разиграят.
У дома тя често играеше шах с баща си. И сега си спомняше спокойния му глас, който предупреждаваше: Не бързай толкова, дете! Бъди по-сдържана; хвърляш се, без дори да помислиш за стратегията си!…
Колко е бил прав! Така се бе хвърлила и в ръцете на Жан-Пол д’Обри, без и да помисли дори какви ще бъдат последиците. Без да се запита какво го кара да я ухажва и защо е избрал за своите ласкателства именно Сериз дьо Дюка сред толкова много дами в двора, не по-малко красиви, та дори и по-красиви от нея. Шантал беше сбъркала неговата подготовка за постигане на целта със собствените си представи за един сбъднат сън.