Какъв ще бъде изходът от тази дилема? Ако Сериз се завърне и получи разрешение от краля за своя брак, не би ли било това чудесно отмъщение? Така Жан-Пол изобщо няма да разбере, че всъщност друга жена го е направила на глупак…
Нека си мисли, че и тя го е използвала за някакви свои цели, че е преследвала някакви свои планове… пък тя, Шантал, просто ще си се прибере у дома и ще забрави…
Но странно, именно тази перспектива й допадаше най-малко от всичко. Не би желала да припне като наскърбено дете, за да се гушне под крилото на родителите си и да крее в глухата провинция. Би искала да остане на сцената и да изиграе своята част от играта. Защото й беше безпощадно ясно само едно: макар и да не бе виждала Жан-Пол д’Обри след онази горчива сцена в нейния апартамент, диалогът помежду им все още не беше приключил.
Глъчка от разгневени гласове и шумни оплаквания навън в коридора сложи край на меланхоличните й размисли. Тя метна отново кърпата върху шахматните фигури и подхвана полите си. Независимо дали се харесваше на Диан дьо Мариво или не, именно въдворяването на ред в хаотичното й домакинство бе заниманието, което можеше да откъсне Шантал от нерадостните й мисли.
ГЛАВА ОСМА
Камбаните на всички парижки църкви сплитаха звучните си гласове, възвестявайки Рождество Христово. Нищо че през тази 1661 г. раждането на Сина Божи бе засенчено от идването на горещо чакания престолонаследник. Благодарствените меси и хорали на Негово величество краля и на целия му дълбоко предан двор славеха по-скоро живото детенце, което спеше зад стените на Лувъра, отколкото божествения младенец, чието светло рождество празнуваха.
Коленичила до леля си на твърдия каменен под в катедралата Нотр Дам, Шантал се опитваше да надмогне не само пронизващия студ, но и вътрешния си смут. Божият дом бе претъпкан, миризмата на свещите се смесваше с мириса на тамяна, на щедро изливани парфюми и на други, далеч по-земни миризми, които съпътства всяко голямо човешко множество.
Големият орган гърмеше тържествено над главите на богомолците, а човешките гласове откликваха в коледно ликуване.
Празничното настроение на фалшивата Сериз дьо Дюка беше също фалшиво. Ето, повече от два месеца вече тя нямаше никаква вест от сестра си… Първоначалното й възмущение все повече отстъпваше пред тревогата. Отдавна дълбоко безпокойство разстройваше всичките й мисли. Може би точно в този момент Сериз в опасност! Може би е в беда, която няма как да предотврати… Изглежда годините, през които Сериз бе омъжена, бяха поотслабили онази тясна връзка, която Шантал бе смятала за толкова естествена и неразрушима. Надали би могло да се намери друго обяснение за това дълго мълчание.
Побиха я отново ледени тръпки и Шантал се зави плътно в подплатената си с кожи наметка. Въпреки порядъчния брой фусти и роклята от фламандско сукно не успяваше да спре тракането на зъбите си. Тя свали скръстените си за молитва ръце и ги пъхна в жадуваната топлинка на маншона от норка. Новороденият Спасител надали би пожелал пръстите й да се вкочанят от студ.
Снегът беше започнал да вали преди няколко дни. И тази нощ продължаваха да се стелят пухкави снежинки, които кичеха града в бяла премяна и му придаваха непорочна красота. Красота, която бе смразила всичко в студ и влага. Дори и тук, между тежките каменни стени на катедралата, нахлуваше студ и превръщаше всяко дихание в бяла пара.
В този миг Шантал чу гласа:
— Трябва да поговорим!
Макар и приглушен и безтелесен, тя веднага позна тембъра. Знаеше кой отправя към нея тази заповед под закрилата на полумрака в църквата. Изпод полусведените си клепки тя погледна към Диан, която бе сложила глава върху скръстените си ръце, потънала в молитвите. Чак сега Шантал поклати глава в мълчалив отказ.
— Важно е. Избягвате ме…
Но какво очаква той, боже мой! Да му признае как се взира като полудяла навсякъде, за да го търси? Разбира се, че ще го избягва. Страхува се. Страхува се от онова, което той иска от нея, и не по-малко от онова, което изпитва, щом само чуе гласа му. Шантал се вглеждаше напрегнато пред себе си, в морето от трепкащи пламъчета, плискащи светлина към главния олтар и празничните одежди на епископите и свещениците, заети с богослужението. В очите й избликнаха сълзи и целият празничен блясък се премрежи в преливащи се кръгове.
— Защо го правите?
О, Господи, този човек сериозно ли пита защо! Шантал обърна глава и в тъмните норки на качулката светлото й лице е огромните зелени очи просветна като камея.