— Шантал, ти изобщо не ме слушаш! — Сериз се доближи отново и сграбчи ръката на сестра си толкова силно, че Шантал изохка. — Доминик д’Обри. Служи при кралските мускетари.
— Бъди така добра и ми обясни какво толкова забележително има в това! — Шантал впери очи в сестра си. Кой знае защо леката й тревога изведнъж прерасна в уплаха. Защо сестра й е толкова развълнувана?
— Доминик беше един от най-добрите приятели на Анри — започна Сериз и бледнината й отстъпи място на нежна руменина, която плъзна от правоъгълното деколте на зелената й копринена рокля и заля страните и челото й. — В началото търсех някой, с когото да разговарям за Анри… Да споделям спомените си с човек, който го е обичал, но…
Тя млъкна и безпомощният й жест показа колко й е трудно да намери точните думи, за да опише случилото се след това.
— Но си установила, че има и други теми, които ви вълнуват — добави Шантал като ясновидка. — И какво толкова страшно се е случило? Като помисля, сигурна съм, че Анри би искал точно това, да бъдеш отново щастлива. Трябваше ли да се промъквам тайно в собствения си дом, само за да ми кажеш, че си срещнала отново любовта? Моля те, Сериз! Откога у тебе това желание да драматизираш нещата? Изплаши ме до смърт! За миг си помислих, че си в страшна беда!…
— Ох, ти не разбираш — изпъшка Сериз, а Шантал само поклати ядосано глава.
Бе пътувала дванадесет часа в подскачащата, макар и луксозна карета по какви ли не пътища. Имението на младия граф Мариво беше близо до Сен, а в съобщението, което получи от сестра си, се казваше да тръгне незабавно. Чувстваше се изнурена и мръсна. Жадуваше да хвърли тези дрехи и да си отдъхне в удоволствието на една гореща, парфюмирана вана. Колкото и да се радваше за новата любов на сестра си, разказът за всички романтични подробности положително би могъл да почака. Ала един изпитателен поглед към Сериз и подсказа, че е рано да мисли за почивка.
Шантал сведе мигли и се обърна с гръб към сестра си — като че искаше да я улесни да продължи.
— Обичам Доминик и той отвръща на чувството ми. Копнея да узаконя нашата връзка, защото… чакам дете от него… Но…
— Но това е чудесно! — Шантал много добре помнеше колко отчаяна беше Сериз след онова тежко помятане. Опита се да скрие изненадата си, че сестра и се е отдала на човек, който не е дори неин официален годеник. Как е могла да поеме риска от такива усложнения. Не е ли могла да изчака, докато бракът им бъде благословен. — Радвам се за тебе — промълви тя с известно усилие — Но защо се тревожиш?
— Доминик д’Обри е кралски мускетар — каза тихо графиня Видан. — Войник без всякакъв чин, без средства семейството му е в немилост. А аз съм вдовица на благородник от най-знатен род. А знаеш, че придворните дами на кралицата не могат да сключват брак без разрешение на краля. Още повече когато става въпрос за богатство като това на Анри. Негово величество едва ли ще склони да даде ръката ми на човек, които не се ползва с благоволението му. Той положително няма основание да приеме един Обри, чието семейство се е борило против краля по време на фрондата. Знаеш как не понася и най-малкия намек за онзи бунт.
— О! — Шантал мигновено схвана цялата тежест на положението. Нещо повече дори, тя си представи и толкова други неща… — Боя се… — започна тихичко тя, — че и баща ни надали ще одобри този съюз.
Снажната, величествена фигура на граф Дьо ла Шез се възправи като призрак между двете млади жени. Нямаше член на семейството, който да не се съобразява с авторитета му, независимо от острите разпри с по-големия син Раймон, докато Жофроа, по-малкият, роден след двете близначки, предпочиташе по-скоро пътя на дипломацията, когато се опитваше да прокара своето.
— Зная — изохка Сериз. — Максимилиян д’Обри беше един от най-добрите му приятели. Баща ни никога не му прости, че се е забъркал в авантюрите на фрондата. Знаеш колко предано лоялен е към краля. Но нима трябва заради баща ни да се откажа от човека, когото обичам? Който ми доказа, че дори без Анри животът ми може да има някакъв смисъл? Не бих могла да понеса раздялата с него, Шантал! Имам нужда от Доминик. Имам нужда от неговата любов. Моля те, повярвай ми, даже и ако не можеш да ме разбереш!
Наистина, на двадесет и пет години Шантал все още не се бе омъжила и не проявяваше никакъв интерес към брака. Това караше Сериз да мисли, че може би сестра й няма да я разбере. Колкото и еднакво да изглеждаха на вид двете млади жени, те се различаваха дълбоко в желанията и възгледите си.