Веднага след танца, Филип д’Орлеан пусна ръката на височайшата си снаха, сякаш пареше, и до края на вечерта не се отдели от хубавичкия кавалер дьо Лорен. Шантал бе чувала, че има мъже със странни наклонности, но й се виждаше направо противно вторият след краля мъж на Франция да демонстрира най-отявлено такива предпочитания.
— Разправят, че кралицата-майка и кардиналът дори поощрявали тези негови странни вкусове — просъска госпожица дьо Монтале иззад рамото на Шантал.
Шантал не можеше да понася тази дама от свитата на принцесата. Изглежда обаче между Сериз и тази невероятна клюкарка е съществувало нещо като приятелство. Просто не вървеше да й обърне гръб.
— В какъв смисъл? — прошепна Шантал и нейното недоумение отприщи неспасяемо всички задръжки на сплетницата.
— Ами след като обличаш едно момченце все женски дрехи, като го караш да играе само с момиченца, като просто му налагаш женски вкусове и модата, и в държането… Няма нищо чудно, че се получило… същество като господина… Нали? Трябва да признаем на мадам Анриет, че понася с достойнство и аристократично търпение този противоестествен брак…
Ехидният брътвеж отклони Шантал за малко от собствените й притеснения.
Склонността на кралицата-майка да манипулира хората й бе известна от собствен опит. Ана Австрийска я прие в свитата си от дами, които щяха да я придружава на този бал с благосклонно кимване, дори й направи бегъл комплимент за ефектната зеленикаво-синя искряща рокля. Леля Диан се бе наложила, след като Шантал един момент се отказа от своята идея за бяла рокля на жертвен агнец.
И при най-малкото движение прозрачната коприна менеше оттенъците си, повтаряйки цвета на очите й. Във вдигнатите й червеникави коси, без всякаква пудра този път, беше закрепен прозирен бледозелен воал, който превръщаше в истинско въплъщение на Титания, кралицата на елфите, точно както си го бе представяла баронеса дьо Мариво.
— Привличате височайшето внимание — установи госпожица дьо Монтале с многозначително примигване и Шантал се запита дали това не беше причината дамата просто да се лепне за нея.
— Въобразявате си — опита се Шантал да играе ролята на наивна. — Кажете ми по-добре къде бих могла да намеря някое усамотено кътче, трябва ми огледало. Боя се, че воалът ми ще падне всеки миг. Ох, това глупаво момиче, не прави нищо както трябва…
Вътре в себе си тя помоли Жюли да й прости, защото и сега, както винаги, всичко излязло изпод пръстите на вярната камериерка, беше наистина безупречно. Но имаше чувството, че се задушава и от подмятанията и от погледите. Зад всяка маска долавяше любопитство, очакване, интрига или просто жажда за сензации.
Сензацията не закъсня. Тя избухна като гръм, когато редиците на гостите пред Шантал се разтвориха и към нея пристъпи кралят.
В блестящите си златисти дрехи той като че ли олицетворяваше самото слънце. Преклонението пред божествената власт, която той представляваше, хвърли Шантал на колене пред него.
— Мадам дьо Дюка! Виждате пред себе си един очарован и щастлив крал! — обяви Луи със своя звучен, топъл глас и тези думи, интерпретирани по най-различен начин, се понесоха като полъх сред множеството.
Шантал не можеше да откаже ръката, която се протегна, за да й помогне да стане.
— Сир! — промълви тя с благоговение, свела надолу очи.
— Защо така боязлива, кралице на елфите? Ето ме във ваша власт, мадам! Кажете какво трябва да сторя, за да накарам тази нежна уста да се усмихне, да трепне за мен това сърце? Позволете ми да бъда вашия рицар, който ще ви закриля в света на хората, където сте се изгубили!…
— Сърцата на всички ваши поданици бият за вас, сир! — умело се измъкна Шантал от прекия отговор. — Цяла Франция обича своя крал.
Една лека усмивка показа, че намеренията й са разкрити.
— В този миг аз не съм крал, мадам! Аз съм само един простосмъртен, уловен в мрежите на зеленоока фея. Ако има сърце в гърдите ви, освободете ме от този плен!
— Как мога да го направя? — Шантал много би искала да измъкне ръката си от неговата, но дворцовият етикет не го позволяваше.
— Дарете ми малко от времето си, от нежността си, от вашето очарование, мадам, и ще ме направите най-щастливия мъж във Франция.
Засилващата се паника можеше да се прочете само по ускореното й дишане, от което гърдите й видимо се вдигаха и спускаха. Сгушени сред лъскавата коприна, разголени точно толкова, колкото позволяваше приличието, именно тези гърди бяха приковали очите на краля. На Шантал страшно й се искаше да сложи ръка на деколтето си, за да ги прикрие.
— Ваша покорна слугиня, сир! — прошепна тя глухо и за първи път в живота си съжали, че не е грозна, невзрачна и неприятна.