Но как би могъл да успокои жена, която не реагира нито на думите му, нито на силното разтърсване, или на натиска на ръцете му? Беше обезумяла. Какъв порой от злост и обиди! Какъв език! Къде е чула такива неща? Той наистина се изплаши. Заради нея.
Реши да направи единственото, което би могло пресече пороя от заплахи и обиди. Обгърна я с ръце, притисна я към себе си така, че юмручетата й най-после спряха да удрят, затиснати между телата им. Проклятията също стихнаха под неговите устни.
Шантал млъкна насред дума, забрави дори да поеме дъх. Съсредоточена в усещането на неговите устни, тя забрави какво искаше да каже, какво чувстваше и мислеше. Жан-Пол! И неговата целувка… Само това съществуваше. Прохладна отначало като коприна върху пламналата кожа, тя се превръщаше постепенно в огнена струя… Не, не. Огънят всъщност избухна някъде вътре в нея и я запрати в обятията му. Треската на страстта й лумна така буйно, че я зашемети.
— Опитвах се да те забравя. Да забравя всичко това Но не можах. Не мога!… — шепнеше Жан-Пол. — Омагьосала си ме напълно! Ох, как те искам! Ти си моя, фея! Единствената ми любима! Вече съм неспособен да бъда с други жени… Ти си моя!…
Шантал се предаде, замаяна от тези пламенни признания. Беше жадувала за неговите ръце, въпреки че се беше страхувала от този миг. Обичаше го със същата пламенност, с която го и мразеше. Желаеше го, макар да знаеше, че още утре отново ще го проклина.
Утре. Какво значение имаше какво ще стане утре? Тази единствена нощ се нарича Жан-Пол… Една-единствена нощ за цял живот. Не ще остави да й се изплъзне нито миг. Независимо каква цена ще трябва да плати… Но това после. Утре.
Тя се отпусна под него на простия нар, позволи му да развърже връзките на ризата й. С треперещи като в треска ръце той дръпна дрехата от раменете й. Сред задавени ридания започна да целува всеки сантиметър от кожата, който се разкриваше под тънкото платно. Цялото й тяло беше една-единствена тръпка. Тя извиваше бедрата си, за да се освободи от напрежението, което я влудяваше…
— Колко си хубава!… Моята горска фея! Гърдите ти… — Жан-Пол галеше изпънатата коприна на младите й гърди, палецът му описваше настойчиви, призивни кръгове около твърдите розови зърна. Сякаш стрели пронизваха утробата й. Шантал трепереше от страст, желанията връхлитаха и заплашваха да я отнесат… Тя се вкопчи в раменете му и прехапа устни, за да заглуши вика.
— Не, скъпа, няма да ти причиня болка! — С върха на езика си той проследи линията на зъбите, впити в долната й устна. Накара я да отпусне челюсти и смукна малката капчица кръв, която изби на устната й.
Шантал обезумя. Тя раздра ризата му, търсейки да се допре до голата му кожа, притискайки разголените си гърди към твърдото му тяло.
— Дивачката ми! — Жан-Пол смъкна дрехите й и я сложи да легне. Грубата тъкан на зеблото дразнеше нежния й гръб, но тя стоеше разголена, открита за пламенните му погледи. За първи път той я виждаше без дрехи — това стройно расово тяло с пълна зряла гръд и изваяни хълбоци… Червеникавото злато на къдравите косъмчета между краката й приличаше на пухкавата козина на младо зверче…
— О, колко си красива! Ела! Нека да се любим! Искам те! Изгарям за тебе!… Ела!
Разтрепераните пръсти, които изследваха всяка извивка на тялото й, сякаш сипеха жарава по кожата й. Превръщаха всяка нейна фибра в наслада. Тя се виеше под тази ръка, за да й се предложи, да се притисне по-силно към нея.
Онова странно съчетание от дива страст и невинност, което вече веднъж бе накарало Жан-Пол да изгуби ума си, сега отново го погълна.
Езикът му се плъзна по извивката на шията й, проследи неясната ямка под гърлото и заигра бавно, с мъчителна настойчивост с връхчетата на гърдите й. Безпощаден, жесток…
Шантал зарови ръце в гъстите му руси къдри, но това го накара да я захапе до болка, сега, когато твърдите зърна бяха станали непоносимо чувствителни. Никога не беше предполагала, че може да изпита такава наслада, че таи в себе си такава страст.
Замаяното отдаване в гората на Фонтенбло, съпроводено с болката на дефлорирането, съвсем не я беше подготвило за тези властни еротични атаки, с които той я завладяваше сега. Безпаметна от желание, тя все пак посрещна с момински свян горещите му, устни и пламенният му дъх, когато той впи уста между краката й.
— Не, недей! — изхълца тя умолително.