Сериз притежаваше една очарователна прелест, някаква мекота и крехкост, която имаше нужда от закрила; женствена слабост, която бе в рязък контраст с буйния темперамент на Шантал. Там където Сериз търсеше закрила и подкрепа, Шантал виждаше само намеса и нежелани съвети. Родителите й бяха успели донякъде да я поопитомят и да превърнат нейната необузданост в култивирано самообладание, ала на никой от тези, които я познаваха, не му би минало и през ум да я нарече покорна.
За разлика от Сериз Шантал не се интересуваше нито от елегантни тоалети, нито от скъпоценности. За нея беше много по-интересно да гледа как правят вино от гроздето, което добиваха от лозята по хълмовете около замъка. Беше яздила с различен успех най добрите коне от конюшните, стига да успееше да се изплъзне от гувернантките и учителите, които обучаваха децата на граф Дьо ла Шез. И ненавиждаше от дъното на душата си сложните ръкоделия, които сестра й толкова харесваше.
Докато през годините Сериз разви блестящи способности да флиртува, така че бе запленила с очарованието си всички мъже — от баща си до конярчетата, Шантал изумяваше учителите със светкавичната си схватливост и почти мъжката си логика. Винаги се стремеше да стигне до дъното на проблемите и да демонстрира своята независимост.
Може би именно благодарение на острия си, добре тренирай ум тя успя да осуети безвъзвратно всички планове за женитба, които добронамерените й родители бяха замисляли до този момент. Правеше го не толкова от вярност към някакви момичешки блянове, а по-скоро защото й харесваше да си живее така, без съпруг, който ще й казва какво да прави.
Шантал остави Сериз да се подвизава в двореца и да осъществи един блестящ брак, докато самата тя упорито отказваше да напусне бащиния си замък и да се отегчава с игри на карти и с клюки в двореца. Междувременно изглежда всички свикнаха с мисълта, че тази забележителна млада жена ще си остане неомъжена. Дори баща й се бе отказал от търсенето на подходящ съпруг за Шантал, свикна, както и братята й, с неоценимата й помощ при управлението на обширните имения и работилници.
Братовчедът Франсоа също разчиташе на този неин организаторски талант. Когато наближи часът жена му да ражда, той потърси помощта именно на Шантал. Само тя бе в състояние да успокои изплашената млада майка и да поеме управлението на огромното домакинство. С огромно съжаление той я изпрати в тъмни зори, след като се бе получило писмото на Сериз.
— Но аз съвсем не искам от тебе да се откажеш от своя любим, мила! — Шантал хвана сестра си за лакътя и нежно я поведе към канапето. — Просто не ми е ясно каква помощ очакваш от мен. Дори и да се опитам да кажа добра дума за Доминик на нашите родители, пак си остава въпросът дали кралят ще одобри един брак с него. Какво смяташ да правиш? Важното е кога очакваш детето?
— По Цветница. Час по-скоро трябва да получим благословията на църквата! Доминик само очаква вест от мен.
Шантал смръщи чело. На езика й беше да попита сестра си защо е утежнила с дете и без това трудната, ситуация. Нали е била женена, би трябвало да знае какви са възможните последствия от една лекомислена страст! Защо е поела такъв риск?! Тя помнеше каква буйна страст свързваше Анри дьо Дюка и Сериз. Страст, която дори тайно я плашеше. Как е възможно да се отдадеш на някого дотолкова, да станеш напълно зависима от него?!
Разбира се, че се живее много по-спокойно без такива усложнения. Би трябвало да благодари на бога, че й е била спестена тази лудост… Ала сега моментът не бе подходящ за философски разсъждения. Сериз очакваше да чуе нейния отговор.
— Разбира се, че най-добре ще е вашият съюз да бъде благословен от църквата — каза тя след кратък размисъл. Нито баща ни, нито кралят ще поискат да разделят онези, които свещеникът е съчетал. Ала в момента не виждам такава възможност. Единственото, което можеш да направиш, е да се върнеш сега с мен у дома и да се опитаме да измолим от мама да те подкрепи. Довери й се! С нейна помощ вече можем да убедим и татко, а той пък би могъл чрез връзките си с краля да се помъчи…
— Не! — Сериз стисна конвулсивно ръце, без да обръща внимание, че мачка тънката коприна на елегантната си утринна рокля. — Знаеш колко се боя от татко. Умирам от страх само като ме изгледа с тия негови страшни очи. Не мога да застана насреща му… Страх ме е, че от ужас ще направя всичко, което ми заповяда…
— Пресвета Богородице! — Дори безкрайното търпение на Шантал понякога не можеше да издържи вайканията на сестра й. — Само не говори като някаква глупава гъска, моля те! Татко те обича, знаеш това много добре. И ако започне да ти трие сол на главата, знаеш, че първо, ще има пълно право, особено в този случай, и второ, че след това бързо ще му мине. Просто ще изчакаш да мине първата буря. Или може би се сещаш за друг начин да се разреши твоя проблем?