— Мъжът ти не го ли е правил, сладка фейо? Не се страхувай! Прекрасно е… Ще видиш. Остави да ти по кажа! Отпусни се, отвори се! Покажи ми колко си хубава!
Имаше ли смисъл да му казва, че никой друг мъж не я докосвал изобщо? Тя отстъпи пред настойчивата му ръка и разтвори бедра. Усещаше властната му целувка все по-дълбоко в себе си. Тръпнеща и стенеща, вече без мисъл, тя се виеше като дъга, вдигаше се все по-нагоре, все по-плътно до него, по-близо, за да вземе, за да даде, да отговори на неговата ласка.
Изгаряше във вътрешен огън, не огън, а пожар! По кожата й избиха ситни капчици пот, влажна и топла, търсеща онзи мощен изблик, който бе изпитала вече веднъж в ръцете му. Онова изригване, след което оставаше само изнурена нежност и сладка нега. Да, беше ги преживяла вече… Но тогава събуждането беше толкова грозно, че и досега изпитваше страх.
Шантал се притисна към тялото на Жан-Пол и чак сега усети, че той е все още с панталони и под плата напира неумолимото доказателство за неговото жела ние.
Какво се прави в такъв момент? Какво се очаква от нея сега?
Шантал безпомощно се питаше как ли постъпва една съпруга? Дали нейната неопитност няма да я издаде?
В този момент Жан-Пол взе ръката й и я притисна кротко точно… на онова място!
— Искаш ли вече?
— То… искаш да кажеш че… че аз мога… Че ти можеш?… Че е възможно пак? — Розите на свенливото объркване цъфнаха на бузите на младата жена, докато се бореше с връзките на панталона му. Надяваше се само да не се издаде, че това е нещо съвсем ново за нея.
Нима е възможно в брака на Анри дьо Дюка с тази чаровна съпруга леглото да не е фигурирало? Жан-Пол д’Обри не познаваше този човек, но бе чувал, че бил красавец… Дали пък не е бил близък на Филип д’Орлеан и затова да е пренебрегвал красивата си жена?…
Не обясняваше ли това студенината и надменността, зад които се криеше Сериз дьо Дюка? Дали животът не я бе наранил толкова силно, та тя му отвръщаше с безпощадна ненавист? Жан-Пол не си даде сметка, че за първи път търси някакво извинение за нейното държане. Защото тя беше твърде мила, твърде пламенна и непосредствена, за да бъде без някаква външна причина — същевременно и онази студено пресметлива личност, плетяща коварни планове за неговото разоряване.
Тези мисли бързо се стопиха, защото сега Шантал най-после успя да се справи с трудното си занимание и нежната й ръка обхвана напрегнатия му до болка член. Това беше повече, отколкото би могъл да издържи който и да е мъж. За миг той отмахна от себе си малкото останали дрехи и я взе в обятията си. Тя инстинктивно обви е крака бедрата му. Боже мой, как се притискаше само о него, за да може той да потъне в нея до край, без болка този път.
Да, този път всичко беше един-единствен страстен напор, едно проникване дълбоко в нея, една мощ, която я завзе и покори. Която ги свърза един с друг и я изпълни до дълбините на съществото й.
Когато той се отдръпна, от гърлото на Шантал се откъсна вик на протест, защото тя не разбра веднага, че това е игра. Един танц, който превръщаше взаимна им желание в някакъв бавен, тежък ритъм, преди да разрази и да им отнеме и дъха, и всички задръжки.
Сега огненият взрив избухна още по-мощно, още по-ярко, още по-съвършено. Шантал се вкопчи безпомощно в гърба му, понесена на вълната на освобождение, което изтръгна от гърлото й хрипкав вик, слял се с неговия. Екстазът я разтапяше, превръщаше я в мъгла, дихание, във въздух, който мъжът вдишваше. Екстаза я превръщаше в негова собственост. В негова жена. Завинаги.
Шантал не проумяваше как е възможно да останеш жив след такъв ураган. Дойде на себе си чак когато усети Жан-Пол да я бърше с кърпата, която предварително беше натопил във вода. Той изтри потта й, отне жарта от кожата й. Но не можеше да загаси огъня, който тлееше някъде вътре в нея и надали бе по-малък от неговия.
Обхванати от изпепеляваща страст, те се бяха втурнали в тези часове, сякаш и двамата осъзнаваха, че тях няма нито вчера, нито утре. Шантал се отдаде без задръжки на тази буря от сладострастие. Далеч някъде в съзнанието й проблесна, че и Жан-Пол се гмурва съзнателно в тази забрава, за да успокои съвестта си и да забрави проблемите си. Разбираше го, въпреки че то й причиняваше болка… Ала след като той няма сили да й повярва, ще трябва да се задоволи с онова, което е в състояние да й даде.
През тези часове те се хвърлиха в любовта с такава бурна необузданост, че сега лежаха изтощени до краен предел, един до друг върху грубо скованото легло. Все още притиснати, но вече заети всеки със собствените си мисли и блянове — да накарат другия да стори нещо против волята си…
Шантал се събуди първа. Въпреки че огънят беше изгаснал, тя се чувстваше стоплена и защитена. Трябваше да минат няколко секунди, преди да осъзнае, че това е дължи на едрото силно тяло, чиято топлина я бе обгърнала в съня й.