— Да, вие може би не бихте имали нищо против, но Негово величество — сигурно. Като придворна дама Сериз е под неговите заповеди. За да се омъжи е нужно съгласието му, а той би търпял един д’Обри сред мускетарите си, но не и като дворянин и съпруг на една от почетните дами на кралицата. Сериз се страхуваше, че той не ще склони да даде ръката й и да издигне по този начин един благородник, изпаднал в немилост.
— Знаете много добре — обърна се кисело графът към жена си, — че винаги съм бил против това тя да става придворна! Виждате добре какво излезе от всичко това!
Графинята се усмихна мило към навъсеното му лице:
— Да, виждам! Виждам, че Сериз отново се върна към живота. Тя е измислила един наистина щур план, за да се впусне в своята романтична авантюра. Сериз е спасена! Нали точно това искахме да постигнем, когато дойде поканата на Диан? Единственият ни проблем сега е да внесем в женитбата й по-сериозен нюанс. Доминик д’Обри може да е разорен, но семейството му е старо и покрито със слава. Освен това той бе един от приятелите на Анри.
— Всъщност вие знаете ли нещо за истинската причина за гнева на краля срещу семейство д’Обри? — Шантал подбра момента така, че въпросът й да прозвучи абсолютно естествено.
— Мисля, че води началото си от 1652 година, когато войската на принц дьо Конде се биеше на север от Лоара — отвърна баща й. — Малко преди това Мазарини бе освободил принца под натиска на парижани, а той самият бе принуден да бяга от страната. Настъпи невероятна бъркотия… Всъщност фрондата от самото начало не бе организирана както трябва. Максимилиян д’Обри беше, за беда, един от най-върлите противници на кардинала…
— Но смятам, че той изобщо не стигна дотам, да подкрепи обвинението, че кралицата има любовна връзка кардинала — намеси се плахо съпругата му.
— Да, но така се твърдеше по-сетне. Независимо всичко Максимилиан си навлече лютата омраза на кардинал Мазарини. Той бе сред загиналите, които се сетне бяха обвинени, когато в Сен Антоан Тюрен разби пред вратите на Париж войската на принца. Не ми се вярва Максимилиян да се е бил на страната на Конде, както твърдяха тогава. Но нямам и никакви доказателства за противното. Цялото му имущество бе конфискувано полза на короната, което ще рече, че отиде в джоба на Мазарини. Опитах се да разбера какво е станало си първородния му син, но той потъна сякаш в земята. Сигурно е загинал. Жалко. Беше буден и многообещаващ младеж.
— Доминик навярно е син на брата на вашия приятел Максимилиан — обади се Ниниан дьо Мариво. — Той почина от естествена смърт, доколкото зная.
— Възможно ли е д’Обри да е бил невинен и кардиналът да си е присвоил имуществото на семейството по лъжливо обвинение? — Шантал топна кифличката в ароматното какао в чашката пред себе си. Откакто кралицата на Франция бе въвела ароматното питие нямаше изискан дом, в който да не се поднася топъл шоколад.
Шантал много се надяваше никой да не е забелязал напрежението, с което очакваше отговора на баща си.
— Не го изключвам — отвърна спокойно графът. — Несметните богатства, които негово високопреосвещенство остави след смъртта си, положително са натрупани по най-различен начин. Кой обаче би могъл да го докаже? След като главното коляно на рода д’Обри остана без потомци, предполагам че Доминик ще е наследник. Нека не разлайваме кучетата! След като Сериз си е наумила да го вземе за съпруг, той и без това ще получи парите на Дюка, а те положително не са дреболия.
— А ако интригата на кардинала може да се докаже? — Шантал не се отказваше. Нейната настойчивост предизвика един замислен поглед от страна на майка й, която забеляза червените петна, които избиха по страните на дъщеря й.
— В такъв случай Доминик д’Обри ще трябва все пак да изчака разрешението на краля — отсече Ив дьо Мариво. — Но Луи не е склонен да опрости бунтовниците от фрондата. Сестра ти трябваше по-добре да подбере своя възлюбен… Питам се какво да предприемем. — Графът говореше вече към съпругата си. — Ако тръгнем да претърсваме кралството за тези двама влюбени, би се вдигнал само ненужен шум. А и пътищата сега са непроходими, навсякъде върлуват банди гладни селяни. Опасно е да се пътува…
— Искате да кажете?… — Графиня дьо ла Шез пребледня и съпругът й побърза да отрече енергично:
— Не, не, не! Не искам да кажа нищо! Сигурен съм, че Доминик д’Обри е в състояние да се погрижи за безопасността на жена си. Изчакват някъде да мине зимата. А е трудно точно сега да се пита и разпитва…
Предпазливо почукване на вратата прекъсна думите му. Появи се Жюли с писмо, което някакъв пратеник току-що донесъл.
Жан-Пол?!